FIDIC?

Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC - FEDERATION

INTERNATIONALE DES INGENIEURS-CONSEILS) е СДРУЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ НА КОНСУЛТАНТИТЕ ОТ ЦЯЛ СВЯТ . FIDIC е създадена през 1913 г. с
обединението на три национални организации на инженерите-консултанти в
Европа. Федерацията се ръководи от изпълнителен комитет. Управлява се от
секретариат, чието седалище е в Женева. Членовете на федерацията са четири
вида: РЕДОВНИ ЧЛЕНОВЕ , асоциирани членове, поддържащи членове и
кореспонденти. Само редовните членове имат право на глас в Общата асамблея на
федерацията. В момента 65 национални асоциации от цял свят са членове на FIDIC.
Те представляват повече от 25 000 фирми.
С много усилия и с типично българско противопоставяне на лични интереси,
България също стана редовен член на FIDIC. Страната се представлява от
Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК), една от
малкото в света, която включва в състава си и архитекти. Едва сега много от
останалите страни тръгват по този път.
FIDIC изготвя стандартните договорни условия, които се включват в
международните договори за строителни услуги. Същевременно дейността на
федерацията включва изготвянето на годишно проучване на международния пазар
и провеждането на семинари и обучения в областта на строителните и
инженерингови услуги.

Договорите на FIDIC

В средата на миналия век поради изпълнението на големи международни

строителни проекти в Близкия изток и Югоизточна Азия се появява нуждата от
изработването на единна концепция и общи правила на поведение при
международни търгове. Дотогава общоприета практика беше да се работи по
типовите договорни форми, използвани във Великобритания и публикувани от
Института на инженерите от гражданското строителство (ICE - INSTITUTE OF CIVIL
ENGINEERS)
Новите стандартни договори трябваше да позволяват отчитането на особеностите
на местните законодателства и спецификата на различните проекти. Световната
банка финансира разработката на договорната документация, като я възложи на
Международната федерация на инженерите консултанти. В резултат FIDIC създаде
"Договорни условия за строителство на обекти от гражданското строителство"
(първата "червена книга"). Като основа на разработката служат типовите договорни
форми, използвани във Великобритания. червената книга ИМА две
взаимосвързани части - "общи договорни условия", приложими за всеки договор
за извършване на строителни работи, и "специфични условия", които допълват
общите условия и позволяват юридически коректно да се отразят особеностите на
проекта и националното законодателство, където се изпълнява той. Червената
книга не можеше да обхване всички аспекти на финансиране, вид и обем на
работите, права и отговорности и пр. По тази причина FIDIC детайлизира
проблемите и издаде нови (общо 9 досега) типови условия за договаряне. Всяка
отделна книга се явява самостоятелен набор от договорни условия, а не
допълнение към други или предишни. Отделните условия се различават помежду
си и се ползват при различни случаи.
Изданията на FIDIC се подразделят на традиционни стандартни договори,
издадени до 1999 г., и на нови стандартни договори, публикувани през 1999 г.

Традиционните типови договорни условия включват:

- "Договорни условия за работи, изпълнявани в гражданското строителство",
издание 1987 г. (т.нар. Червена книга) (CONDITIONS OF CONTRACT FOR WORKS OF
CIVIL ENGINEERING CONSTRUCTION).
- "Договорни условия за електро- и ОВК работи, включително изпълнението им на
площадката", издание 1987 г. (т.нар. Жълта книга) (CONDITIONS OF CONTRACT FOR
ELECTRICAL AND MECHANICAL WORKS INCLUDING ERECTION ON SITE). 
- "Договорни условия за проектиране, строителство и предаване до ключ", издание
1995 г. (т.нар. Оранжева книга) (CONDITIONS OF CONTRACT FOR DESIGN-BUILD AND
TURNKEY).
- "Типово споразумение клиент - консултант за извършване на услуги" (т.нар. Бяла
книга) (CLIENT-CONSULTANT MODEL SERVICES AGREEMENT).
- "Договорни условия за наемане на подизпълнител за работи от сферата на
гражданското строителство" (CONDITIONS OF SUBCONTRACT FOR WORKS IN CIVIL
ENGINEERING CONSTRUCTION).
Наборът от договорните условия, публикуван през 1999 г., не отменя
съществуващите досега, но е създаден с идеята новите условия да се използват
вместо предишните. Той включва:
- "Нова Червена книга" - "Договорни условия за строителство и инженерингови
работи, проектиране от възложителя" (CONDITIONS OF CONTRACT FOR
CONSTRUCTION FOR BUILDING AND ENGINEERING WORKS DESIGNED BY THE
EMPLOYER ). Съгласно условията на този тип договори строителят извършва
работите, предмет на договора, в съответствие с проекта, предоставен му от
възложителя.
- "Нова Жълта книга" - "Договорни условия за инсталации и проектиране
-строителство на електро- и ОВК инсталации и за строително-инженерингови
работи, проектиране от изпълнителя" (CONDITIONS OF CONTRACT FOR PLANT AND
DESIGN - BUILD FOR ELECTRICAL AND MECHANICAL PLANT AND FOR BUILDING AND
ENGINEERING WORKS DESIGNED BY THE CONTRACTOR ). Съгласно тези условия
строителят проектира работите според изискванията на възложителя и след това ги
изпълнява.
- "Сребърна книга" - "Договорни условия за проектиране, доставка на
необходимите материали и строителство - проектиране "до ключ" (CONDITIONS OF
CONTRACT FOR EPC - TURNKEY PROJECTS). Всичко се извършва от строителя, който
накрая следва да предаде на възложителя обекта в пълна готовност за незабавна
експлоатация (да предаде до ключ). Тук строителят поема пълната отговорност за
проектирането и строителството на обекта.
- "Зелена книга" (нова) - "Кратка форма на договор (SHORT FORM OF CONTRACT)
-използва се при строително-инженерингови работи със сравнително ниска
стойност или къс срок на изпълнение. Обикновено строителят изпълнява работите
съгласно предварително зададен от възложителя проект. Тази книга няма аналог
при предишните издания на FIDIC.

Структура на договорите на FIDIC

В своите книги FIDIC се стремят да гарантират интересите на всички страни,

подписали договора (възложител, изпълнител и инженер), на всички етапи от
неговото изпълнение. Тези книги са огледало на добрата международна практика.
Квинтесенцията на всяка книга са “общите условия”. При провеждането на
международни търгове за възлагане на строителни работи и впоследствие при
подписването на договор за изпълнение се ползват именно общите договорни
условия на FIDIC. Тези договорни условия съдържат най-доброто от
международната практика, но невинаги съответстват на националното нормативно
уреждане на строителните и инженерингови работи. Проблемът се решава по
следния начин - общите договорни условия не принадлежат към международното
право, те са само и единствено пожелателни правила, които стават задължителни
тогава, когато се включат като част от договора. националното законодателство
винаги се съблюдава и има върховенство над общите условия. Общите условия се
допълват и изменят, за да отразят спецификата на националното законодателство
и на самия проект, чрез т.нар. специфични условия, които също стават неразделна
част от договора.
В "специфичните условия" се определят: датата на започване на договора,
продължителността, стойността на договора, методът на плащане, начинът на
плащане, езикът на договора, валидното законодателство и др. - все конкретни
клаузи, които правят договора специфичен.
От изключителна важност е в специалните договорни условия да се включва
клауза, гласяща "законодателството, приложимо за договора”. Не случайно
заглавието на клаузата е твърде общо и не уточнява дали това изисква самият
договор да се сключва съгласно законите на страната (в случая българските закони)
или строителният процес да е съгласуван с изискванията на местното (в случая
българското) строително законодателство.
У нас в повечето случаи само обща информация за местните закони, имащи
отношение към договора, се включват в тръжните книжа, а оттам и в самия
договор. Тази практика предизвиква постоянен конфликт между собственика
(възложителя) и изпълнителя при реализацията на договора.
Всеки договор определя приоритета на “документите на договора” и начина на
тяхното прилагане.
Освен чертежите и количествените сметки (bq), договорните документи включват и
техническите спецификации, които отразяват изискванията на възложителя и
представляват подробно описание на материалите и техническото изпълнение на
работите, което не може да бъде включено в чертежите. Техническите
спецификации заедно с количествените сметки са основата за вярното и точно
определяне на цената на договора. Впоследствие, при реализацията, те служат на
инженера за проверка и оценка на извършената работа. Нашето законодателство
(ЗУТ) изобщо не споменава за тях. (Техническите спецификации са единствената
сигурна защита срещу корупцията. Тази липса направи от ЗОП узаконена пътека
към корумпираните държавни служители. Това е друга тема, по която писах
многократно, но никой не й обърна внимание.)
 Към всеки договор има и редица приложения. Част от тях имат значение само при
провеждането на тръжната процедура. Друга част са валидни и при изпълнението
на договора
Различията между ЗУТ, който е закон, и договорните условия на FIDIC, които не са
такъв нормативен акт, се състоят в по-високата степен на универсалност на
стандартните условия на FIDIC и по-голяма степен на конкретност на нормите на
българското законодателство. Във философията си тези два документа се
различават. ЗУТ е по-скоро съсредоточен върху процедурната страна на
строителните етапи, като урежда освен това и предназначението и устройството на
териториите. Договорните условия на FIDIC уреждат отношенията между строителя
и възложителя и въпреки че предлагат процедури за действие в определени
случаи от строителния процес, те в никакъв случай не предписват точната форма на
актовете, необходими по време на строителството, както това прави Законът за
устройство на територията. В новите издания на типови договори инженерът вече
не е арбитър на процеса а действа от името на възложителя. При спор страните се
обръщат към независима комисия за решаване на споровете, членовете на която
се избират от строителя   възложителя и разходите се поделят помежду им. Само
ако не се постигне разрешение на спора въпреки решението на комисията,
страните се обръщат към арбитраж. Тази нова процедура спестява разходи, тъй
като международните арбитражни процедури отнемат дълго време и изразходват
много средства.

(продължение от брой 11)Освен чертежите и количествените сметки (bq),

договорните документи включват и техническите спецификации, които отразяват
изискванията на възложителя и представляват подробно описание на материалите
и техническото изпълнение на работите, което не може да бъде включено в
чертежите. Техническите спецификации заедно с количествените сметки са
основата за вярното и точно определяне на цената на договора. Впоследствие, при
реализацията, те служат на инженера за проверка и оценка на извършената
работа. Нашето законодателство (ЗУТ) изобщо не споменава за тях. (Техническите
спецификации са единствената сигурна защита срещу корупцията. Тази липса
направи от ЗОП узаконена пътека към корумпираните държавни служители. Това е
друга тема, по която писах многократно, но никой не й обърна внимание.)
 Към всеки договор има и редица приложения. Част от тях имат значение само при
провеждането на тръжната процедура. Друга част са валидни и при изпълнението
на договора Различията между ЗУТ, който е закон, и договорните условия на FIDIC,
които не са такъв нормативен акт, се състоят в по-високата степен на
универсалност на стандартните условия на FIDIC и по-голяма степен на конкретност
на  нормите на българското законодателство. Във философията си тези два
документа се различават. ЗУТ е по-скоро съсредоточен върху процедурната страна
на строителните етапи, като урежда освен това и предназначението и устройството
на териториите. Договорните условия на FIDIC уреждат отношенията между
строителя и възложителя и въпреки че предлагат процедури за действие в
определени случаи от строителния процес, те в никакъв случай не предписват
точната форма на актовете, необходими по време на строителството, както това
прави Законът за устройство на територията. В новите издания на типови договори
инженерът вече не е арбитър на процеса а действа от името на възложителя. При
спор страните се обръщат към независима комисия за решаване на споровете,
членовете на която се избират от строителя и възложителя и разходите се поделят
помежду им. Само ако не се постигне разрешение на спора въпреки решението на
комисията, страните се обръщат към арбитраж. Тази нова процедура спестява
разходи, тъй като международните арбитражни процедури отнемат дълго време и
изразходват много средства. 
FIDIC и ЗУТ
Международната практика за управление на инвестиционни проекти се опира на
много ясна схема за реализация.  Процесът се ръководи от проджект менаджер,
чиято грижа е самата реализация, включваща и управлението на финансовите
ресурси. Много често в България тези ФУНКЦИИ се  изпълняват от съответното
министерство, което се явява бенефициент на международните договори.  Когато
бенефициентът поема само грижата за управление на финансовите ресурси,
останалата част от процеса се възлага на консултант. В повечето случаи той поема
грижата да назначи инженер и отговаря за неговите действия.
Съществуващите различия в българското законодателство, добрата международна
практика и договорните условия на FIDIC проличават от процедурите на отделните
етапи от строителния процес и документалното им обосноваване. Различията
обаче както сега, така и в бъдеще не могат да се избегнат без промени в
българското законодателство, тъй като по принцип договорите, сключени съгласно
правилата на FIDIC, интегрират чрез специфичните условия изискванията на
местното законодателство.
Основното в тези договори на FIDIC е определянето на участниците в строително -
инвестиционния процес, техните права и задължения. Единствените участници са
възложител, строител и инженер.  Оттук започва разминаването със ЗУТ. Чл. 160.
(Изм. - ДВ, бр.43 от 2002 г., бр.65 от 2003 г.) (1) Участници в процеса на
строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът,
физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна",
техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично
оборудване.
Това означава, че всеки от тях има права и задължения. Тези права и задължения
не са предвидени в книгите на FIDIC, непонятни са за чуждия инвеститор и в много
случаи са неприемливи. Затова обикновено те не фигурират и в специфичните
условия на договора. За всеобща изненада обаче, тези лица са задължени от
закона и се появяват в различни етапи от процеса на договорната реализация.
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ е клиентът, този който поръчва и плаща извършването на
строително - монтажните работи. Нарича се "клиент", защото договорите са
съставени от консултанта (FIDIC), а за него "възложителят" се явява клиент, който се
нуждае от определена услуга. Каква структура ще избере възложителят, дали ще
управлява сам, дали ще сключи договор с проджект менаджер или с консултант
зависи изцяло от неговия опит и възможности.  ЗУТ обаче се придържа към
ежедневната практика на масовото строителство. Чл.161. (1) (Изм. - ДВ, бр.65 от
2003 г.) Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко
необходимо за започване на строителството.
СТРОИТЕЛ е контракторът който под контрола на инженера изпълнява работите
съгласно изискванията на клиента в съответствие с договора. Нарича се
контрактор, защото той е спечелил търга и е подписал "контракт" за реализация на
проекта. Контракторът може и да е производител на съоръжения, които по силата
на договора ще произведе и монтира на площадката. FIDIC не използва думата
строител, защото тя стеснява твърде много обхватът на
реализацията.
Точно обратното е в ЗУТ - (чл.163) "строител е физическо или юридическо лице,
включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в
съответствие с издадените строителни книжа".
ИНЖЕНЕРЪТ е третият и последен участник в договорите по FIDIC. Инженерът е
лицето, което възложителят упълномощава чрез консултанта си да играе ролята на
"инженер" посочено в Приложението към тръжните книжа. Отношенията между
възложителя и инженера се уреждат в договор за инженер по FIDIC, отделен от
договора за извършване на строителни работи между строителя и възложителя.  В
ЗУТ има две разновидности на инженера - лицето, упражняващо строителен
надзор и така наречения консултант. Задълженията на консултанта по FIDIC са
различни от тези по ЗУТ и са определени в Бялата книга (CLIENT-CONSULTANT
MODEL SERVICES AGREEMENT).
КОНСУЛТАНТЪТ по ЗУТ е лице, оценяващо съответствието на инвестиционните
проекти и/или упражняващо строителен надзор на базата на писмен договор с
възложителя. ЗУТ обаче не урежда задълженията на консултанта по отношение
одобрението на плащанията към строителя. А това е едно от основните
задължения на инженера по FIDIC. На база на действително извършените през
месеца строително-монтажни работи ежедневно контролирани от инженера по
отношение на количеството и качеството на изработката, строителят получава
договорените плащания.
На практика инженерът не изисква и не подписва документите които са
задължителни в работата на надзора. Това поражда два проблема. Първо - ДНСК
не може да провежда текущ контрол по изпълнението, и второ, приемането на
завършения обект в България изисква представянето на всички тези документи за
изготвяне на акт 16.
С участниците в строителството FIDIC спира дотук.
ПРОЕКТАНТЪТ е друг участник, който е посочен в ЗУТ, но не фигурира във FIDIC. Във
всички книги на FIDIC отговорността за качеството на проекта носи този, който има
задължението да го изготви съгласно договора. Ролята на авторски надзор се
изпълнява от инженера. КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ сметки, техническите спецификации и
чертежите гарантират, че проектът няма и не може да бъде променян. От своя
страна промените са свързани с промяна на цената на договора, която е фиксирана
при подписването му. Затова промени на проекта са крайно нежелателни и по
принцип се избягват. Затова в договорите на FIDIC правото на инженера да допуска
промени в стойността на реализацията е сведено в рамките на пет процента ( в по-
редки случаи до 10%).
В нашето законодателство се появява още една инстанция, която не е упомената в
ЗУТ като участник в строителството - ДНСК. ДНСК към МРРБ упражнява контрол по
спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните  актове по
прилагането му. Това е органът, който позволява въвеждането на строежа в
експлоатация.
Съществуват определени актове и протоколи, които задължително се издават по
време на строителството и които имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация
на строежите. Те са представени в:
- наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и
- наредба 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти.
В договорните условия на FIDIC не се съдържат конкретни образци на документите,
които обосновават отделните моменти и етапи от строителния процес, както това е
направено в ЗУТ. Няма изисквания какви точно документи да доказват
изпълнението на отделните етапи. Инженерът съгласно FIDIC по собствено
усмотрение издава документи, с които удостоверява, че е упражнил контрол върху
строителя да извършва работите в съответствие с договора. Тези документи се
описват в ежемесечните доклади за напредъка на реализацията.

Начало на строежа

При FIDIC процедурата е много опростена. Възложителят предава на изпълнителя с

протокол строителната площадка, така както е описана в договора.  Съгласно ЗУТ
за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят
на съставяне на протокол 2 за откриване на строителна площадка и протокол 3 за
определяне на строителната линия и нивото на строежа. Всяко изпълнение на
строително-монтажни работи, преди съставянето на тези протоколи се счита за
незаконно. Тези протоколи се съставят от лицето, упражняващо строителен надзор
в присъствието на представител на техническата служба на съответната община,
възложителя и строителя. Преди това се извършва ритуала по протокол ?1 с който
възложителя предава одобрените проекти на изпълнителя. Протокол ?3 се съставя
от строителния надзор в присъствието на възложителя, на проектанта по част
конструктивна, строителя и представител на техническата служба на съответната
община. В тридневен срок след съставянето на този протокол заповедната книга на
строежа се представя на органа, издал разрешението за строеж, за заверка и
регистрация. Заповедната книга отразява всички предписания и заповеди,
свързани с изпълнението на строежа и издадени от оправомощените за това лица
и специализираните контролни органи, както и несъществените изменения от
одобрените проекти, предписани със заповед на проектанта.  Във FIDIC нямат
представа какво е "заповедна книга" и за какво точно служи. По техните правила
има дневник на обекта, а цялата кореспонденция се води чрез писма. Има и друга
много важна разлика. По FIDIC изпълнителят се запознава с проекта, когато
закупува тръжните книжа (ако не е негово задължение да го изготви), и въз основа
на данните от проекта той участва с конкурентна цена в тръжната процедура.
Съгласно ЗУТ строителят получава официално проекта, след като е сключил вече
договора. 
Друга недопустима процедура по FIDIC е да се въвеждат промени в проекта без
съгласието на възложителя и изпълнителя. Процедурите по изменения по принцип
се избягват, защото са свързани с поредица от формалности, одобрения и
последствията от тях изразени в промяна на срокове и плащания. Абсурдно е
проектантът да въвежда промени в проекта, и то чрез заповедната книга.

Изпълнение на строителството

При FIDIC то е сведено до простата формула всеки да си гледа работата. Строителят

извършва работите, така както са описани в договора, съгласно работна програма с
точен график и разчети. Инженерът ежедневно контролира работата и нейното
изпълнение съгласно проекта и техническите спецификации. Обикновено в края на
месеца строителят изготвя доклад за извършената работа и изразходваните за
нейното изпълнение средства, придружени със заявка  за междинно плащане. В
рамките на 28 дни от получаване на заявката инженерът преглежда представената
документация и одобрява цялата или част от сумата по заявката, като издава
междинен сертификат за плащане. Именно сумата, одобрена от инженера,
възложителят изплаща в рамките на 56 дни от получаване на сертификата. Ако
строителят по някакви причини не изпълни предварително определения обем
работи за определен месец, губи правото на съответното междинно плащане. Така
продължава до процедурата по приключване на строителството.
Излишно е да описвам как протича строителството съгласно ЗУТ, колко и какви
актове и протоколи се съставят, колко участници в строителството се появяват и
издават заповеди, за да помагат на строителя да си свърши работата.

Завършване на строителството
Съгласно FIDIC процедурата по завършване на строителството започва с
провеждането на тестовете при завършване на работите. Преди провеждането на
тези тестове обаче изпълнителят следва да предаде на възложителя всички
документи, отразяващи действително извършените строително-монтажни работи.
На това не съответства терминът "екзекутивна документация" от ЗУТ, защото при
FIDIC екзекутивни чертежи се правят при извършването на всеки вид работа и
много често инженерът ги изисква като доказателство при ИЗГОТВЯНЕТО на
междинните сертификати. Документите, които изпълнителят предава, включват
още наръчници за експлоатация и поддържане на завършените строително-
монтажни работи, които са изброени в договора. Когато строителят счете, че ще
завърши строителните работи към определена дата (не по-рано от  14 дни преди
това), той може да подаде искане до инженера за издаване на сертификат за
приемане на работите. Ако работите са разделени на участъци, след завършването
на всеки участък може да се проведе предаване на участъка на възложителя. В
рамките на 28 дни след получаване на искането на изпълнителя инженерът има
два варианта.
- Първият е - издава сертификат за приемане на обекта, като в документа се
посочва датата, на която строително-монтажните работи са завършени. Възможно
е да остават незначително количество незавършени работи или дефекти за
отстраняване, но това не пречи за издаването на сертификата, тъй като тези
дефекти и работи се отстраняват своевременно и наличието им не възпрепятства
използването по предназначение.
- Вторият е - да откаже издаването на сертификата, като се обоснове и посочи кои
работи трябва да се приключат, преди строителят отново да поиска издаването на
сертификат.
Ако инженерът не изпълни никой от двата варианта, сертификатът се счита за
издаден с дата последният ден от 28-дневния срок. Възложителят не може да
влезе във владение и да използва части от обекта преди издаването на сертификат
за приемане на обекта или част от него. Ако обаче въпреки това използва части от
обекта, се счита, че сертификат е издаден и възложителят е поел отговорността за
грижата за тази част от работите. Във FIDIC единствено собственикът носи
отговорност за всичко, което се случва, и единствено той отговаря пред закона.
Тази процедура може да се сравни с издаването на акт 15 по наредба 3 - за
установяване на годността за приемане на строежа, което представлява буквално
приемането на работите от възложителя.
Най-често тази процедура предизвиква объркване и поражда спорове. В
договорите на FIDIC за дата на завършването се счита датата на издаването на
сертификата. Ако в специфичните условия не е отбелязано, че датата на
завършване е датата на въвеждане в експлоатация, изпълнителят обикновено е
принуден да изплаща неустойки за просрочване на договора.
В ЗУТ съгласно глава 11 "Завършване на строителството" се казва, че след
фактическото завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация, която
отразява несъществените отклонения на действителния строеж от съгласуваните
проекти. Тя се заверява от възложителя, строителя, лицето, упражнило авторски
надзор, от физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"Конструктивна", и от лицето, извършило строителния надзор. Предаването се
удостоверява с печат на съответната администрация, положен върху всички
графични и текстови материали. Екзекутивната документация е неразделна част от
издадените строителни книжа. След завършване на строежа възложителят,
проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят
констативен акт (т.нар. акт 15), с който удостоверяват, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите съгласно ЗУТ и условията на
сключения договор за извършване на строителните работи. Строежите от първа,
втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за
ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол
(ДНСК). Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от ДНСК. Началникът на ДНСК или упълномощено от него
лице издава разрешение за ползване на строежите въз основа на:
- окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, за
строежите от първа, втора и трета категория и
- протокол обр.16 - съгласно наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството - за установяване годността за ползване на строежа,
съставен от Държавна приемателна комисия (ДПК) с предложение за издаване на
разрешение за ползване. Процедурата по издаване на разрешение за въвеждане в
експлоатация започва с  - искане за разрешение за ползване и назначаване на
държавна приемателна комисия. Искането за издаване на разрешение за ползване
се прави от възложителя до ДНСК.
Преди да се получи това разрешение, започва работа Държавната приемателна
комисия (ДПК) , която провежда всички процедури съпътствани с представянето на
папки с документи, доклади, уверения, актове, протоколи, дневници, декларации
за съответствие на вложените строителни продукти, за проведени изпитвания и
измервания, данни от огледа на място, описание на строежа и на неизвършени,
незавършени или недобре извършени работи, които до подаване на искане за
издаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в
експлоатация), следва да бъдат отстранени, заверената екзекутивна документация,
документ от Агенцията по кадастъра, заверена заповедна книга, документ за
собственост или документ за учредено право на строеж в чужд имот, договор с
експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура.
Когато всичко това е направено, Държавната приемателна комисия съставя
протокол образец 16, КОЙТО се подписва от всички членове и нейния председател.
На база на този протокол се издава разрешение за ползване на строежа или се
отказва издаването на разрешение. В акта се посочват минималните гаранционни
срокове, в рамките на които строителят отговаря за качеството на строително-
монтажните работи и е длъжен да отстрани появилите се през тези срокове
дефекти и да завърши останалите незавършени работи. Гаранционният срок
спрямо терминологията, възприета в договорите на FIDIC, се нарича период за
съобщаване на дефекти (DEFECTS NOTIFICATION PERIOD). По време на този период
строителят поддържа своята застраховка и поема всички разходи по отстраняване
на дефектите само ако те са следствие от техническо оборудване и материали,
използвани от строителя и несъответстващи на условията на договора.
Възложителят има право да получи удължаване на гаранционния срок при
определени случаи, но същевременно не може срокът да се удължава с повече от
две години от срока, посочен като период за установяване на дефекти в
приложението към тръжните книжа. До 28 дни след приключване на гаранционния
срок инженерът издава сертификат за изпълнение на работите, с който документ
се счита, че строителят е изпълнил задълженията си по договора.
ЗУТ дава конкретни цифри като минимални гаранционни срокове, докато FIDIC
само посочва как се разпределят задълженията между страните по договора по
време на периода и оставя страните по договора да се споразумеят за конкретните
срокове.
Едно особено голямо различие е фактът, че съгласно FIDIC сертификат за приемане
на работите от възложителя може да се издаде при незавършени работи по
обекта, които впоследствие изпълнителят завършва, докато съгласно българското
законодателство обект се приема от възложителя само при напълно завършване
на работите.
В най-общи линии това са процедурите по ЗУТ и FIDIC. Всяка по отделно е
поносима и разбираема, но съчетани двете заедно са нещо извън възможностите
на обикновения човек.
Ако има проблеми при прилагането на договорните условия на FIDIC в България, те
се дължат не само на различията между ЗУТ и FIDIC. Отделен е проблемът с
управлението на договори, сключени съгласно договорните условия на FIDIC у нас.
Проблем са финансиращите институции, които често поставят непреодолими
изисквания пред българските фирми. Проблем е, че възложителят не информира
евентуалните участници в търга за кои процедури се прилагат местните закони.
Проблем са самите документи за провеждане на търга, където държавните
служители пропуснат да пояснят, че е необходимо надзорната документация да се
изготвя съгласно ЗУТ, или просто не желаят да го направят. Проблем е езикът на
договора. По FIDIC това е английският, а езикът за кореспонденция е езикът,
посочен в приложението към търга. Обикновено това се прескача, въпреки че
съгласно чл.3 от Конституцията на Република България официалният език в
републиката е българският, а всички документи, цялата кореспонденция и актовете
по време на строителството се водят на български език. Проблем е и това, че
поради лошо управление на проектите в етапа на реализация много от фирмите,
работещи по такива договори, на практика кредитират строителството в
продължителни периоди. Проблем са и непълните проектантски разработки,
придружени от неточни изходни данни. Проблем е, че чуждите "инженери" не
разбират проблема.
Само с една точка от закона не е възможно всички тези противоречия да се
изгладят, защото излизат извън рамките на ЗУТ. Трябва да се положат усилия, за да
не се противопоставят местното законодателство в областта на  строителството и
международната добра практика в тази област. Това най-лесно и безболезнено
може да стане, ако и ние тук приемем поне отчасти правилата на FIDIC, които на
практика са доказано ефективни в десетки други страни.  Затова ЗУТ трябва да си
остане Закон за устройство на територията. Реализацията на проектите във
всичките им аспекти и фази, от прединвестиционните проучвания до въвеждането
на обекта в експлоатация, е предмет на отделен Закон за управление и реализация
на инвестиционните проекти.
Това може наистина да се случи само ако гилдиите - строители, консултанти и
проектанти, го поискат, макар че най-голяма полза от промените ще има и най-
големият инвеститор - държавата.