СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД…………………………………………………………………………..............4
ИСТОРИЯ……………………………………………………………………………..7
ГЛАВА 1. ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ НА ФОТОВОЛТАИЧНИТЕ
СИТЕМИ………………………………………………………………………………8
1.1. Общи сведения за технологията на фотоволтаиците…………………...8
1.2.Фотоволтаичен ефект…………………………………………………….11
1.3.Основни електрически параметри………………………………............16
1.4.Фотоволтаични системи…………………………………………............24
1.5.Слънчеви модули…………………………………………………………29
1.6.Иновативни решения в сферата на фотоволтаичното
преобразуване………………………………………………………………...36
1.7.Инвертори………………………………………………………………...39
1.8.Поддържаща конструкция……………………………………………….41
1.9.Загуби в една фотоволтаична централа…………………………............45
1.10.Защити……………………………………………………………...……47
ГЛАВА 2. ОРГАНИЗАЦИОННО-ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА
ПРОЕКТИТЕ ЗА ФОТОВОЛТАИЧНИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРНИ
СИСТЕМИ……………………………………………………………………………
50
2.1 Избор на фотоволтаични панели………………………………………...51
2.2 Избор на Инвертори……………………………………………………...53
2.3 Етапи в процеса на изграждане на фотоволтаична централа………….55
ГЛАВА 3. ПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА
ФОТОВОЛТАИЧНИ ЦЕНТРАЛИ СЪГЛАСНО БЪЛГАРСКОТО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ……………60

3.1.Присъединяване към електропреносната мрежа………………………60

3. 2.Проектиране на 60 kWp фотоволтаична централа…………………….63
3.3 Резултати от изчисленията и икономически анализ…………………..89
ГЛАВА 4. АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………...93
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА…………………………………………………….94

3
 УВОД

От дълги години използването на слънчевата енергия е въпрос с голямо

значение. Стандартните енерго-ресурси като нефт, природен газ и въглища
постепенно се изчерпват, а все по-рядко се разработват нови находища, тъй като
те или са много бедни и тяхното добиване ще се окаже много скъпо, или са
прекалено дълбоки, което също оскъпява техния добив. Другият важен момент е
твърде наболелия въпрос за опазването на околната среда от технологичното
замърсяване при използването на традиционните начини за добив на енергия.
Съществен проблем на човечеството е производството на електроенергия.
Получаването на електрическа енергия от атомните електроцентрали (АЕЦ)
съвсем не е най-добрата алтернатива на топлоелектрическите централи(ТЕЦ),
тъй като има опасност от ядрено замърсяване, а и живота на самите АЕЦ е около
20 - 30 години, след което те трябва да бъдат „погребани" в скъпоструващи
съоръжения. Водноелектрическите централи (ВЕЦ) от своя страна са с много
ограничена употреба поради специфичните условия, които изискват и
скъпоструващата техника. Освен това, за всички тези източници на енергия, са
необходими много средства за поддръжката им. Вероятно вече всички знаят, че
краят на „петролното човечество” наближава. Според западни специалисти
петролните запаси на човечеството ще се изчерпят до 2040-2050 г. Реалният
дефицит на течните горива ще настъпи още по-рано . през 2020-2025 г. И
естествено този дефицит ще е съпроводен с космически цени на всички видове
горива, а оттам и на електроенергията, транспорта и на редица други стоки,
които изискват много енергия за производството си. Ето защо в последните 20 –
30 години учените от цял свят са насочили своите усилия към разработването и
реализирането на технологии за добив на енергия от така наречените
„възобновяеми източници". Появиха се разработки за приливно-отливни
електрически централи, електрически централи използващи енергията на
морските вълни, геотермални източници на енергия, вятърни електроцентрали,
електроцентрали работещи с т. нар. „биогаз" и др. Но най-развиващата се
напоследък насока в работата на научните колективи е използването на
слънчевата енергия. Огромното количество слънчева енергия, достигащо до
Земята, се използва все още твърде малко. За една година Земята получава от
Слънцето около 1,96.10²¹ килокалории лъчиста енергия, която е към 10 пъти
повече от всички нейни енергийни запаси взети заедно. Непосредственото й
преобразуване в електроенергия е не само екологично чисто, но и би могло да
задоволи всички настоящи и бъдещи нужди на човечеството.
Производството на слънчева енергия има много преимущества – изпитан,
чист и надежден източник на енергия. Слънчевите централи притежават голям
брой предимства пред захранваните с изкопаеми горива и ядрените
електропроизводствени мощности. Изграждането на една слънчева централа е
много по-бързо, тъй като фотоелектрическите модули се отличават с лесен
монтаж и свързване. Също така, по-лесно е да се съобрази местоположението на
една слънчева електроцентрала с инфраструктурните особености на района.

4
Друг важен фактор за слънчеви централи е, че при тяхното изграждане в
отдалечени райони се предотвратяват загубите на електроенергия, характерни за
преноса й на големи разстояния. За разлика от традиционните електроцентрали,
модулните слънчеви електрогенериращи мощности могат да се разширяват
поетапно в съответствие с нарастването на консумацията. Основен е фактът, че
слънчевите електроцентрали не замърсяват въздуха и водите, запазвайки
екологичното равновесие в природата. Благодарение на нейната екологичност,
производството на слънчевата енергия се стимулира чрез различни програми в
развитите държави.
Слънцето представлява голям енергиен ресурс за нашата държава. Заради
географското положение на страната, условията за използване на слънчева
енергия са изключително благоприятни, особено в южните и източните райони.
България може да се раздели на три слънчеви зони, като средната годишна
продължителност на греенето е около 2150 часа (около 49% от максимално
възможното). Въпреки че 77% от площта й е заета от гори, обработваема земя и
природни резервати, останалата територия би могла да се използва за
изграждане на слънчеви централи. Производството на електроенергия от
слънцето е сред най-актуалните направления в развитието на съвременната
енергетика. Географските условия на България обуславят ресурс от 1300 - 1700
kWh/m2 средногодишен лъчист поток (количество лъчиста енергия за всички
дължини на вълните, падащ върху единица площ от повърхността на страната).
В последните години технологиите за директно преобразуване на слънчевата
енергия в електрическа направиха бум в своето развитие и цената на
фотоволтаичните модули спадна драстично. Освен това правителствата на
редица страни по света, в това число и на България, вече водят политика на
стимулиране на инвестициите в строителството на съоръжения за производство
на електроенергия от ВЕИ. На 19 юни 2007 г. Парламентът прие ЗАКОН ЗА
ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И
БИОГОРИВАТА, с който производството на електроенергия от ВЕИ вече стана
държавна политика. От 2013 г. електроцентралите в България, които работят на
въглища, ще трябва да започнат да купуват квоти като част от в Схемата за
търговия с емисии. Това означава, че тяхната енергия, която в момента е най-
масовата (около половината от общия енергиен микс), трайно ще поскъпва. Това
е още една причина да бъде стимулирано изграждането на ВЕИ на територията
на България.
Като имаме предвид, че у нас слънчевото греене годишно надвишава
значително средноевропейските показатели, то инвестициите в соларни
фотоволтаични паркове, дори без никакви субсидии или грантове, са много
изгодно капиталовложение. Ресурсът (слънчевото греене) е практически
неограничен и напълно безплатен. Пазарът на продукцията (изкупуването на
произведено електричество) е 100% законово гарантиран не само от държавата,
но и от Европейските директиви. Всяко преносно и разпределително
предприятие са длъжни приоритетно да присъединяват централи произвеждащи
енергия от ВЕИ. В изпълнение на финансовата програма на ЕС за България до
2013 година нашето правителство прие предложението на европейската
комисия в мярката “Достъп до устойчиви и ефективни енергийни ресурси” да

5
се включи нова дейност за изграждане на инсталации с използване на
възобновяеми енергийни източници.
Конкретно за инвестиционните предимствата на слънчево-енергийните
проекти можем да отбележим няколко фактора, които мотивират инвеститорите
за средносрочни и дългосрочни капиталовложения:

1. Слънцето, първичен енергиен източник за земята, е безплатно и практически

неизчерпаемо.

2. Оперативното управление на фотоволтаичните съоръжения е автоматично и се

извършва дистанционно от електроразпределителните предприятия.

3. Фотоволтаиците отдават максималната си мощност през деня, а това е

времето, в което консумацията на електроенергия е максимална. Това
благоприятства и оптималната работа на системата. Именно поради тази
причина те са предпочитани от операторите на публичните електросистеми.

4. Фотоволтаичните системи не се нуждаят от постоянен оперативен персонал

5. Соларните паркове могат да се изграждат на етапи, защото фотоволтаиците са

модулно разделени. Това позволява такива проекти да стартират и с неголеми
начални разходи, а в последствие да се развиват, за сметка на получаваните
печалби от направените начални вложения.

6. България със слънчевата си светлина е една от най-подходящите територии за

печеливша експлоатация на слънчевата светлина чрез фотоволтаици.

7. Всички фотоволтаични проекти са приоритетни за европрограмите и те се

субсидират в известна степен, зависеща от това дали проекта е частен, общински
или публично-частно партньорство.

8. Фотоволтаиците могат да се разполагат по фасадите, покривите на сгради, в

дворове и на открито - практически навсякъде.

9. От всички удобно достъпни за експлоатация възобновяеми енергийни

източници, най- бързо и лесно усвоимият е слънчевата светлина.

10. Изкупната цена на тока, произвеждан от фотоволтаици у нас сега достига до

40 евроцента без ДДС за киловатчас, с тенденция да расте заедно с ръста на
енергията.

11. Фотоволтаиците могат да се инсталират и в урбанизирани територии. За тях

не се изисква да се следват процедурите на инвестиционен процес за
електроцентрали, а е достатъчно само разрешение за строеж.

12.Съгласно Закона за енергетиката (чл.62) за местоположението на

фотоволтаиците, както и на други електроцентрали на ВЕИ, е предвидено

6
Общините и Държавата да разрешават безсрочно право на строеж без търг или
конкурс за обекти на общински и държавни терени.

Една от най-актуалните теми напоследък е свързана с построяването на

ВЕИ паркове върху земи от първа до четвърта категория . Възобновяеми
енергийни източници (ВЕИ) няма да могат да се строят върху земеделска земя от
първа до четвърта категория, която представлява най-плодородните терени. Този
закон бе приет на първото четене на промените в закона за опазване на
земеделската земя. Причината е бумът на инвестиционни намерения за строеж
на вятърни паркове и фотоволтаични инсталации, които в определени райони на
страната вече надхвърлят възможностите на съответната територия.
Предмет на дипломната работа са автономни, свързани с електрическата
мрежа и хибридни фотоволтаични системи. Показан е принципът на действие на
тези системи, техните компоненти начин работа, структура, положителните и
отрицателните им страни. Описани са процедурите и етапите, през които се
минава при изграждането на фотоволтаични електрогенераторни системи, както
и организационно- икономически аспекти свързанис тях. Разгледано е обстойно
проектирането на 60 kWp фотоволтаична система свързана с мрежата, която ще
бъде разположена в село Снежина – община Провадия, България. Направени са
изводи и анализи.

История

Фотоелектричният ефект е наблюдаван за първи път от Бекерел през

1839 г. когато при опитите за облъчване със светлина на сребърен електрод в
електролит е регистрирал електрическо напрежение. Тридесет години по-късно -
1877 г. англичаните Адамс и Дей докладват, че при осветяване на структура от
селен с два електрода, се получава електрическо напрежение и протича
електричен ток. За значението на този опит един от създателите на
електротехниката Вернер фон Сименс пише: “Ние сме изправени пред едно
откритие, което е от голямо научно значение. За първи път се преобразува
светлина в електрическа енергия.” . Клетката преобразува в електрическа
енергия около 1% от светлинната. Малко след това този процес бива наречен
фотоволтаичен ефект, който определя и най-често използваното наименование
фотоволтаична клетка (Phovoltaic Cell, PV Cell) РVС. В периода 1927-1930 г.
биват създадени РVС с практическо приложение като фотомери. Още оттогава
като параметър се въвежда коефициентът на преобразуване на енергията
(Energy Conversion Efficiency) h, който показва каква част от слънчевата енергия
се преобразува в електрическа, като стойностите му все още не надхвърлят 1%.
За практическото приложение на фотоелектричния ефект започва да се
говори едва след фундаменталните работи на Шокли, Бардин и Брайтън (1949-
1954) върху физиката на полупроводниците и последвалото революционно
развитие на полупроводниковите прибори - диоди и транзистори.
През 1954 г. Chapin, Fuller и Pearson от “Бел лаборатория” създават първия
слънчев фотоелемент на базата на кристален силиций с ефективност h=6%. С
това стартира развитието на слънчевите фотоелектрични преобразуватели, за да

7
се получи ефективност 15-17%, при серийно производство и 24% за лабораторни
образци. Практическото им приложение започва при космическите апарати, за да
се достигне до използването в технологията за производство на електрическа
енергия чрез преобразуването на слънчевата енергия.

ГЛАВА 1. ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ НА

ФОТОВОЛТАИЧНИТЕ СИТЕМИ

1.1. Общи сведения за технологията на фотоволтаиците

Голяма част от фотоволтаичните системи са произведени от силиции,

като идея за структурата им е дадена на Фиг.1. Между силициевия
полупроводник тип N с дебелина няколко µm и този от тип Р съществува PN-
преход, а от двете им страни има електрически контакти от сребро или
алуминий, свързани с изводите на клетката, като горният е много тънък и
прозрачен за светлината. Силицият добре отразява светлината, което означава
проникване в РVС само на част от нея и намаляване на η. За ограничаване на
този нежелан ефект е поставен прозрачният противоотражателен слой (TiO2 или
SiN), благодарение на който се отразява не повече от 5% от падащата светлина.
За предпазване на клетката най-отгоре има стъклено или друго прозрачно
покритие. Общата й дебелина е между 0,18 и 0,35 mm, а размерите най-често са
10x10 и 16x16 cm.

8
 фиг.1 фиг.2

Фотоните, които навлизат в двата полупроводника имат различно поведение в

зависимост от енергията си. Когато тя е близка, но по-малка от тази на широчината на
забранената зона на полупроводниците, фотоните я отдават под формата на
топлина. Само фотоните с по-голяма енергия я предават на електрони от
ковалентните връзки, те се разкъсват и се получават свободни електрони и
дупки. Под действие на електрическото поле на прехода електроните се
натрупват в N-полупроводника, който се оказва отрицателният полюс на
клетката, а дупките - в Р-полупроводника (положителен полюс) – Фиг.2.
Полученото напрежението между полюсите на клетката при липса на товар е
около 0,6 V, а при максималния консумиран ток намалява на 0,45-0,5 V.
Допълнителна причина за нагряването на клетката в процеса на работа е
превръщането в топлина на разликата между енергията на фотоните и тази на

9
забранената зона. Важна особеност е, че голямата част от фотоните в слънчевата
светлина са с по-голяма енергия от забранената зона.
За увеличаване на повърхността на клетките при запазване на размерите,
слоевете 3-6 на Фиг.1 се реализират с вълнообразна форма. За увеличаване на
количеството на светлината, попадащо върху РVС, е създадена разновидност с
концентриране на светлината (Concentrating Photovoltaic, CPV) чрез лещи или
огледала.
Принципът на фотоелектричното преобразуване е свързан с използване на
енергията на светлинния квант - фотон за генерация на двойка заредени частици.
Този трансформационен принцип се базира на свойствата на определена група
материали т.н. полупроводници. Полупроводниците се характеризират с:

- ширина на забранената зона Eg

- примесна концентрация NA или ND
- тип на проводимост
- подвижност на носителите

При р-тип полупроводник при легирането с акцепторни примеси NA

създава свободни р-тип носители (положително заредени) във валентната зона с
концeнтрация pо = NA, които определят и електрическата проводимост на
материала р - тип.
При n-тип полупроводник при легирането с донорни примеси ND е
причина за образуването на електрони в проводимата зона Ес с концентрация
no=ND. Тези електрони при прилагане на електрическо поле определят
електрическата проводимост на материала.
Ширината на забранената зона Еg характеризира вероятността за преход
на електрон от валентната в проводимата зона при външно въздействие. За
разлика от диелектриците, при които забранената зона е широка от 4-8 еV
типичните полупроводници имат забранена зона от 0.6-2 еV. Характерното за
тях, е че при попадане на фотон с енергия ε = hν по-голяма от ширината на
забранената зона Eg или (hν ≥ Eg) електрон от валентната зона може да погълне
тази енергия и да премине в проводимата зона. Така се създава един електрон в
проводимата зона и едно празно място “дупка” във валентната зона. Този процес
се нарича генерация на двойка носители (електрон и р-носител (дупка)). При
облъчване със сноп фотони hν > Eg в полупроводниците се създават два типа
свободни носители: отрицателно заредени носители - електрони и положително
заредени носители - дупки, с концентрации Δn и Δp. Тъй като Δn=Δp, цялата
система е електрически неутрална. Ако се разделят генерираните от светлината
електрически заряди в две области може да се получи потенциална разлика
между тях.
Функционирането на слънчевия фотоелемент е на основата на генерация
на електрически носители под въздействието на светлината и разделянето им
посредством вътрешно електрическо поле. Характерната структура на n - p
преход е представена на фиг.3

10
 Фиг.3 Характерната структура на n - p преход

На фиг. 4 е показана енергетичната диаграма на n – p структура.

Фиг.4 Енергетична диаграма на n – p структура

Вътрешното поле на n – p прехода разделя генерираните от светлината

носители като електроните отиват на електрода върху n+ областта, а
положително заредените носители на контакта с р областта. В резултат се
появява потенциална разлика между двата контакта.
Еквивалентната електрическа схема на реален фотоелемент може да се
представи по следния начин :

Фиг.5 Еквивалентната електрическа схема на реален фотоелемент

11
 I dark - ток на тъмно през диода;
Iph - ток на носителите генерирани от светлината;
Rs - серийно съпротивление, свързано с контактите и елементите на
структурата;
Rsh – паралелно съпротивление, отчитащо утечните токове в резултат на
технологични и структурни дефекти;

На фиг.6 е представена волтамперната характеристика на n / p структура с

и без осветление.

Фиг.6 Волтамперна характеристика на n/p структура с и без

осветление

1.2 Фотоволтаичен ефект

Фотоволтаичният ефект е основен физически процес, при който

фотоволтаичната клетка преобразува слънчевата светлина в електричество.
Слънчевата светлина се състои от фотонни пакети. Тези фотони съдържат
различно количество енергия съответстваща на различни дължини на вълната на
слънчевият спектър. Когато фотонът се "сблъска" с фотоволтаичната клетка, то
той може да бъде погълнат или да премине през ней. Именно погълнатите
фотони служат за генериране на електричество.
Енергията на фотона се прехвърля в атома на полупроводниковото
устройство. С тази ново получена енергия, електронът има възможност да
"избяга" от своята нормална траектория и да стане част от ток в електрическа
верига. Специалните електрически характеристики на фотоволтаичните клетки,
като създаване на електрическо поле, доставят възможността за създаване на
нужното напрежение за протичане на ток през външна верига.
Фотоволтаичният ефект намира приложение за направата на
фотоелектрически полупроводникови прибори, в които под въздействието на

12
светлинен поток Ф, върху областта на РN прехода се генерира електродвижеща
сила. На Фиг.7 е даден вида на такъв фотоелемент елемент. Както се забелязва
устройството на фотоелементите, наричани още фотоволтаици, не се различава
от това на фотодиодите.

Фиг.7

Фото елемента (фотоклетка) представлява диод с формата на диск, при

който при осветяване се създава потенциална разлика между двата края на
полупроводниковия диод. Фотоклетката в повечето случаи е с размери 10х10 и
16x16 cm , ако е правоъгълна. На Фиг. 8 е показана фотоклетка, като в случая тя
е кръгла.

Фиг.8

13
 Оценката на електрическите характеристики на един фотоелемент се
получава при предположението, че то се описва с опростената заместваща схе-
ма. На Фиг. 9 е показана опростената еквивалентната схема на фотоелемент.
Еквивалентната схема на фотоклетка е изградена от диод и от източник на ток,
които са свързани в паралел. Източника на ток генерира фототок

Фиг. 9

Iph, който e пропорционален на слънчевото облъчване Е. p/n прехода на

слънчевата клетка е еквивалентен на голям диод, който също участва в схемата.

Тока който се получава от фотоклетката може да се намери от закона на Кирхоф:

където:

ID – тока на диода;

IS – обратния ток на насищане на диода;

m – “идеалния фактор” на диода m = 1...5VT ;

VT = 25,7mV при 25°C;

k – константата на Болцман k = 1,380658 · 10-23 JK-1;

T – абсолютната температура; [T] = K = -273,15°C;

e – заряда на електрона e = 1,60217733 · 10-19 As.

Опростената еквивалентна схема обаче не може да даде оптимална

представа на електрическия процес в фотоклетката. В истинската соларна клетка

14
има загуби на напрежение в повърхностния контакт. Тези загуби са предвидени
в пълната едно-диодна схема показана на Фиг.10 чрез резис-тора RS. Освен това
загубите от утечка са представени чрез паралелния резистор RP.

Фиг. 10

Произхождайки от първото уравнение на Кирхоф, от равенството може да

се построи волт амперната характеристика.

0 = IPh - ID - Ip – I като:

следва:

Това уравнение, както се подразбира, не може така точно да обясни

отношението между тока и напрежението, както уравненията от първия метод от
опростената еквивалентна схема. По тази причина трябва да се използва метода
на Нютон – Рапсон. За по-голяма точност трябва да се използва метода с два
диода. На фиг. 11 е дадена волт-амперната характеристика на мултикристална
слънчева клетка с размери 10х10 cm, като са сравнени измерванията и
изчисленията за двете еквивалентни схеми. Опростения модел от Фиг. 9, показан
с пунктирана черта на диаграмата, е с идеален диод (m=1) и показва широко
отклонение, докато по-добри показатели могат да се достигнат чрез
използването на реален диод (m>1). На схемата кривата изобразяваща

15
 Фиг. 11

реалния диод е начертана с прекъсната линия. Но най-точни резултати могат да

се постиганат с пълния едно-диоден модел, даден на Фиг.10 , начертан на Фиг.
11 с права линия. Измерванията са отбелязани с точки. Графиката е построена
при облъчване на фотоволтаичните клетки с Е=430W/m2, и при температура
T=300 K (Т=26,850С).

Фиг. 12

На Фиг. 12 е дадена волт-амперната характеристика на тока “на тъмно” в

широк диапазон на изменение на напрежението. За да бъде измерен този ток, се
е налижило да се приложи външен източник на нап-режение. В положителните
напрежения диодът е свързан в права посока. При отрицателни напрежения
диодът е запушен до 15 V, а след това той може бавно да се повреди, т.е да
настъпи пробив. При тези стойности на напрежението, се отделя голямо
количество мощност във вид на топлина. При ток 2 А, топлинното разсейване на
клетката е вече 30 W, и при продължаване на увеличаване на температурата
може да се получи топлинен пробив на фотоклетката..

16
 1.3 Основни електрически параметри

Те зависят от няколко външни фактора, поради което се определят при

стандартни условия за измерване (Standard Test Conditions) STC, които
включват температура на клетката 25°С, енергия на светлината Еl = 1000W/ m 2 и
слънчев референтен спектър (Air Mass, Spectrum, Spectral Distribution) АМ1.5.
Последният означава, че пътят изминаван от светлината в атмосферата е 1,5 пъти
по-голям от най-краткия, когато слънцето е в зенита си. Тъй като поглъщането
от атмосферата на част от слънчевите лъчи зависи от тяхната дължина на
вълната, величината АМ1.5 определя честотния спектър на попадащите върху
клетката лъчи. Освен STC често се дават и стойностите на параметрите за:
El- енергия на светлината [W/ m 2 ] , това е общата енергия получена от целия
спектър на слънчевите лъчи , но за фотоволтаика са ефективни само част от
спектъра .Това са дължини на лъчите от 300 – до 1100nm , това включва
видимата светлина (380 – 740nm.) и инфрачервените над 740nm .
Слънчевата светлина във видимя спектър носи около 45% от слънчевата
енергия , в невидимият спектър (ултравиолетовия обхват) 7% , най-много 48%
енергия носят дългите слънчеви лъчи (инфрачервените ) . За съжаление точно
инфрачервените лъчи имат принос за загряването на фотоволтаика и малка част
се преобразува в електрическа енергия.На Фиг.13 е показана сумарната годишна
стойност на енергията от слънчевото лъчение по територията на България.

Ф
Фиг.13

17
 Сумарна годишна стойност на енергията на слънцето разпределена по
територия на България, за единица площ m 2 е в гараниците от 1300 kWh/ m 2 в
низините и котловините , до 1700 kWh/ m 2 по най-високите части на планините.
Възможностите на една слънчева инсталация за добив на енергия , зависят
от следните фактори:

1. Годишна продължителност на слънчевото греене- за България този

параметър има стойност около 2100 часа , за Дунавската равнина .По-
малки стойности са характерни за планинските райони, а по-големи до
2200-2300 часа по морското крайбрежие.
2. Дневно изменение на продължителноста на слъчевото греене.Годишната
както и дневната продължителност зависят от положението на земната
повърхност спрямо слънцето и от облачността над разглежданата
територия.Нашата страна е малка по площ и затова за цялата територия
може да се приеме , че през лятото слънчевото греене при безоблачно небе
е с продължителност около 15 часа, а през зимата приблизително 8 часа.
3. Вероятност за слънчево греене .Зависи пряко от облачността , ако
годишната вероятност за слънчево греене е под 20% се приема че е
икономически неизгодно да се монтира слънчева инсталация.

- номиналната работна температура на клетката (Nominal Operating Cell

Temperature) NOCT, която включва условията Еl = 800W/ m 2 , АМ1.5, скорост на
вятъра 1 m/s и околна температура 20°С.

-Wp (ват пик) или kWp (киловат пик) показва мощноста на клетките, модулите,
стринговете и централите, изградени с фотоволтаични модули

- Напрежението на празен ход (Open-Circuit Voltage) –Voc е без консумиране

на
ток и практически не се променя при намаляване на Еl до около 200 W/ m 2 . При
силициеви клетки то е с отрицателен температурен коефициент a Voc с типични
стойности между -0,2%/°С и -0,5%/°С. В някои каталози вместо него се дава
графика Voc(t°).

- Токът на късо съединение (Short Circuit Current) -Isc също не се нуждае от

определение. Стойността му зависи от вида на клетката и нейната площ и
обикновено е между 5 A/ m 2 - 20 A/ m 2 , например клетките от поликристален
силиций имат типична стойност около 10 A/ m 2 . Тя намалява по линеен закон
при Еl < 1000W/ m 2 , като отношението Еl/Isc се запазва непроменено. Токът
слабо нараства с температурата, като температурният му коефициент aIsc
типично е между +0,02%/1°С и +0,06%/1°С.

18
 Фиг.14

-Волтамперните характеристики са с вида на Фиг.14 и Фиг.15 показват, че

след определено напрежение на клетката токът, който тя може да осигури,
намалява. Поради отрицателният температурен коефициент на Vос всяка от тях
се измества наляво с повишаване на температурата.

19
 Фиг.15

-Максимална мощност- Pmax. За приложенията е важна мощността Р, която

клетката може да осигури върху свързания към нея товар. Параметър се дава
максималната мощност (Maximum Power Rating) Pmax (или Pmpp). Вижда се,
че тя зависи от напрежението върху клетката и е най-голяма при напрежението
за максимална мощност (Maximum Power Voltage) Vmp (или Vmpp) със
стойности между 0,65Vос и 0,8Voc. На нея съответства максимален ток
(Maximum Power Current) Imp (или Impp), който е с 10-15% по-малък от Isc.
Освен това Pmax намалява с увеличаване на температурата и има типичен
температурен коефициент a Pmpp около -0,6%/1°С.

20
 Фиг. 16

- h -коефициентът на преобразуване на енергията (Energy Conversion

Efficiency). Към основните параметри се отнася и коефициентът на
Pmax
преобразуване на енергията, който се изчислява по формулата h = , където
Ac
Ас е площта на РVС. Тя показва, че стойността му намалява с понижаване на Еl.

- Температурна зависимост на изходната мощност Pm, напрежението на празен

ход Uoc и тока на късо съединение Isc- с повишаването на температурата
намалява мощноста , главно поради намаляване на напрежението на празен
ход .Типични стойности на на тези загуби на мощност са 0,35-0,45% при
повишаване от 1°С .С други думи мощноста , която се получава при 20°С , е с
20% по- голяма от тази при 70°С (това е за силициеви клетки ).

Фиг. 17 Температурна зависимост на изходната мощност Pm

21
 Фиг. 18 Температурна зависимост на напрежението на празен ход Uпх

Фиг. 19 Температурна зависимост на тока на късо съединение Iкс

-коефициентът на ефективност (Fill Factor) За оценка на качествата на една

Pmax
РVС може да се използва FF = , който се изчислява, а не се дава в
Voc I sc
каталозите и е желателно да бъде максимално близък до 1.

На Фиг. 20 е показана волтамперната (товарна) характеристика на

фотоелемент в режим на генерация при промяна на товарното съпротивление Rv
от нула до безкрайност.

22
 STC: maximum power point MPP
T = 25°C 3.5 1.4
AM = 1.5 ISC PMPP
E = 1000 W/m2 3.0 1.2
IMPP

output power [ W]
2.5 1.0

cell current [A]

2.0 0.8

1.5 0.6
A
1.0 0.4
V
0.5 0.2
VOC
0 0
0 0.1 0.2 0.3 0.4 0.5 0.6 0.7
cell voltage [V] VMPP

Фиг. 20 Волтамперна характеристика на фотоелемент

Основните електрически параметри са:

Voc - напрежение на отворена верига при RL= ∞
Isc - ток на късо съединение при RL= 0
Pm - максималната електрическа мощност Pm = Im.Vm
Факторът на запълване FF илюстрира доколко реалната товарна характеристика
Vm . Im
е близка до идеалната: FF= , т.е. доколко площта на правоъгълника Im.Vm
Voc .Isc
съвпада с тази на Voc. Isc. В действителност FF е в границите от 0.75 до 0.85.
3.5

3.0
IMPP ISC area „A“ MPP
2.5 area „B“
cell current [A]

2.0

1.5
area „B“
FF==-------
fill factor Fläche B
Füllfaktor
1.0 Fläche
area A
„A“

0.5
VOC
0
0 0.1 0.2 0.3 0.4 0.5 0.6 0.7
VMPP
cell voltage [V]
Фиг. 21 Фактор на запълване FF

23
 Ефективността на преобразуване η (коефициент на преобразуване) се
дефинира като отношението на максималната електрическа мощност, генерирана
от фотоелемента Im.Vm към мощността на падащата лъчиста енергия Рph :
Im .Vm FF .Isc .Voc
η= Pph
= Pph
Съпротивленията Rs и Rsh, които са означени на еквивалентната схема на
Фиг. 5 могат съществено да повлияят на изходната характеристика. Фиг. 22 (а,б)
показва влиянието на двете съпротивления.

б
Фиг. 22 Влиянието на Rs и Rsh върху изходната характеристика

С намаляване на Rsh намалява Voc и съществено деградира факторът на

запълване, което се отразява силно на коефициента на преобразуване.

24
 Нарастването на серийното съпротивление Rs води до намаляване на тока
и силна деградация на фактора на запълване. За високоефективни фотоелементи
Rs трябва да бъде под 0.05 Ω/cm2 .

1.4 Фотоволтаични системи

• Автономните системи

Тези системи са първите ценово-ефективни приложения. Те могат да се

прилагат на всички места където не може да се направи връзка с националната
енергийна мрежа, или където не е финансово изгодно тази връзка. Обикновено
тези системи се нуждаят от система за съхраняване на енергията (батерии),
защото произведената електрическа енергия не винаги се консумира веднага.
Заедно с батериите се използват и устройства за регулиране на заряда както и
устройства за управляване на получената мощност. Следователно, типична
самостоятелна система се състои от следните елементи :
• Фотоволтаични модули

• Регулатор на заряда

• Батерии

• Консуматор

• Инвертор

Фиг. 23 Блокова схема на примерна автономна фотоволтаична инсталация

25
 Допълнителната необходима енергия се взема от акумулатор, а
остатъчната се отвежда към земята, допълнителни акумулаторни устройства или
към електрически резистори. На Фиг.24 е показана блокова схема на автономна
комбинирана фотоволтаична система.

Фиг.24

Основни елементи на системата са фотоволтаични панели, управлявани от

контролер, акумулаторна батерия и инвертор.

-Контролерът-Осигурява оптимална работа на фотоволтаичните панели, като

поддържа работната им точка винаги в зоната на максимална мощност. В
немалък брой приложения контролерът осигурява и оптимален режим на заряд
на акумулаторната батерия.

-Акумолаторна батерия-Предназначението й е да акумулира излишната

енергия, генерирана от фотоволтаиците през светлата част на денонощието, и да
я отдава през нощта, поддържайки непрекъснато електрозахранването на
консуматорите. Известно е, че към постояннотоковите шини биха могли да се
свържат директно постояннотоковите консуматори. Такива са някои видове
осветители, телевизори, радиоапарати, хладилници и др.

-Инвертор-Задачата на инвертора е да преобразува постоянното напрежение в

променливо с промишлена честота, което позволява директно захранване на
всички консуматори в стандартно изпълнение. Разбира се, възможно е системата
да бъде ограничена само до постояннотоковата си част, без инвертор и
възможност за захранване на променливотокови консуматори. Такова е
изпълнението на най-маломощните инсталации, например системи,
предназначени за захранване на преносимо оборудване, като светещи табели,
временни осветители и др. Автономните фотоволтаични системи без инвертор
напълно логично са и най-евтините. Използването на инвертор дава възможност
автономната фотоволтаична инсталация да осигури енергия с показатели,
идентични с тези на централното електроснабдяване. Качеството на
електроенергията е на приемливо ниво, както по честота, така и по ниво. При

26
най-маломощните инсталации, обаче, инверторите се явяват сериозно
оскъпяване.

• Хибридни фотоволтаични системи

В случаите, когато фотоволтаиците не са единственият локален източник

на енергия, системите обикновено се наричат хибридни. На Фиг.25 е показана
блокова схема на система с фотоволтаици и вятърен генератор. Комбинирането
на различни възобновяеми източници на електроенергия увеличава
едновременно и капацитета и надеждността на инсталацията.

Фиг. 25 Блокова схема на примерна хибридна фотоволтаична инсталация

• Фотоволтаични системи свързани с електрическата мрежа

Те основно се състоят от следните елементи :

• Фотоволтаични модули

• Заземяващи и свързващи елементи

• Превключвател / изолатор за постоянно напрежение

• Инвертор

• Отчитащо устройство

27
 Фиг. 26 Блокова схема на примерна фотоволтаична инсталация свързана с
електрическата мрежа

Типична система е показана на Фиг. 27

Този вид системи

обхваща всички слънчеви
централи, предназначени за
продажба на електроенергия
от фотоволтаици.
Инсталациите от този тип са
по-сложни в техническо
отношение и обикновено са с
по-голяма инсталирана
мощност.

Фиг. 27

Основната разлика между слънчевите системи, свързани към мрежата и

автономните системи, е в инвертора. Той трябва да осигурява надеждна работа в
паралел със захранващата мрежа. През светлата част на денонощието инверторът
работи в генераторен режим, като позволява енергията от фотоволтаика да се отдаде в
захранващата мрежа. През нощта или при недостатъчно слънцесветене инверторът
преминава в изправителен режим. Той вече се явява консуматор за захранващата мрежа

28
и осигурява захранване на постояннотоковите консуматори, както и подзаряд на
акумулаторната батерия.
При последователно свързване на модулите дадена фотоволтаична ситема
бъдат свързани последователно се увеличава напрежението, а при паралелно се
увеличава тока. Практически се прилага смесено свързване. Това означава, че
няколко модула се свързват последователно (това се нарича стринг) и после се
свързват паралелно няколко стринга. Инвертора си има долна и горна граница на
входните напрежения. Вътре в този диапазон той може да черпи ефективно
енергия от фотоволтаичните модули. Извън диапазона той или спира да черпи
енергия (долна граница) или се самоизключва с цел защита (горна граница).
Също така има ограничение и на максималния ток. От друга страна една
паралелно-последователна комбинация от модули също си има минимални и
максимални напрежения и токове. Освен това тези напрежения и токове се
променят с радиацията и с температурата. Следователно трябва да се намери
такава група от паралелно-последователни модули, при която нейните
напрежения и токове да останат вътре в границите на разрешените напреженията
и токовете на инвертора при всички радиации и температури. Освен това и
мощността на модулите трябва да е съизмерима с максималната мощността на
инвертора. Системите захранвани със слънчева енерги могат да се разграничат
на четири вида.

-Първите са самостоятелните системи (PV Stand-Alone System), които

осигуряват електрическа енергия само при наличие на достатъчно силна
светлина и дават постоянно напрежение. Използват се главно в отдалечени
места, например за захранване на системи в селското стопанство (водни помпи)
и вентил

-Вторият вид (PV System with Battery) осигурява електрозахранване и при

липса на слънце, тъй като имат акумулатор и зарядно устройство.
Акумулаторите са от типа Deep-Cycle, което означава възможност за пълно
разреждане и консумиране продължително време на сравнително малък ток.
Съществуват разновидности без и със инвертор, а най-подходящи са оловните и
никел-кадмиевите акумулатори. Използват се в дворове и градини, знаци и

29
информационни табла по пътища и в други отдалечени места - вили, хижи,
маломощни радио-, телевизионни и GSM предаватели, междинни станции на
жични и оптични комуникационни мрежи. За зареждане на акумулаторите на
електронни устройства има РVР с вградено зарядно устройство (Portable Solar
Module, Solar Panel Kit).

-Трети вид са системи с генератор, които освен акумулатор имат

генератор с дизелов двигател, включващ се автоматично при разреждане на
акумулатора. Разновидност са хибридните системи, обикновено с по-голяма
мощност, в които генераторът се включва при повишаване на консумацията дори
през деня.

- Четвърти вид , вероятно най-масово използван вид, са системи

свързвани към електрическата мрежа (PV Connected to Utility Grid). Те не само
ползват енергия от мрежата при недостатъчна светлина, но могат да й доставят
срещу заплащане, като задължително използват инвертори.

Извод

При електрическа централа, предназначена единствено за производство и

продажба на електроенергия, акумулаторната батерия би могла да отсъства.
Обикновено системата включва батерия с малък капацитет, която осигурява
непрекъсваемо оперативно напрежение. При слънчевите централи товарът на
постояннотоковите шини се интерпретира като собствени нужди на централата.
В този случай не е необходимо инверторът да е обратим. Поставят се, обаче,
много по-сериозни изисквания към качеството на променливотоковата
електроенергия, която той осигурява.
Направени пазарни прогнози свидетелстват, че в бъдеще броят на
фотоволтаичните системи по покривите и фасадите на сградите непрекъснато ще
се увеличава. Когато консумацията е малка и има достатъчно слънчева светлина,
енергията от фотоволтаиците ще се отдава в електрическата мрежа, а в часовете
на върхово потребление ще се консумира енергия от мрежата. През нощта
инверторът, работещ в изправителен режим, ще осигурява подзаряд на
батерията. Технически проблеми, възникващи при работа на голям брой подобни
маломощни разпределени генератори, в момента са обект на сериозно
изследване.

1.5 Слънчеви модули

Фотоволтаичният модул е система от слънчеви елементи, монтирани на

общ панел и свързани последователно или паралелно, в зависимост от желаните
стойности на тока и напрежението при зададена мощност. Използваните

30
материали за производството на фотоволтаични клетки-(Photovoltaic Cell, PV
Cell) РVС:

• Монокристален силиций
Цялата клетка представлява един монокристал от силиций, в който е
образуван p-n преход. Монокристалите се произвеждат на основата на скъпи
технологии, което определя високата цена на този тип клетки. Те обаче
осигуряват относително висок коефициент на полезно действие – от порядъка на
14% за предлаганите на пазара фотоволтаици. Съществуват данни за
експериментални фотоелементи от този тип, които в лабораторни условия
постигат до 24% КПД. Част от монокристалните фотоелементи се произвеждат
от заготовки за микроелектронното производство, които показват твърде много
дефекти, за да бъдат използвани за производството на чипове, но могат да
работят добре като фотоволтаици.

Фиг. 28 Фотоволтаичен модул изграден от монокристални

силициеви клетки

• Поликристален силиций
Принципът им на работа не се отличава от описания за монокристалния
силиций, но единичната фотоклетка вече не се изгражда от един монокристал.
Това прави тази технология по-евтина, но и по-неефективна. Постигнатият КПД
е от порядъка на 12%. Както монокристалните, така и поликристалните
фотоелементи се приемат за технически изделия с дълъг живот – повече от 20
години, като производителността им спада относително малко за този период –
около 1% годишно. Една от основните характеристики на фотоволтаиците –
плътността на инсталираната мощност, показваща каква максимална мощност
може да се получи от фотоволтаичен панел с площ 1 m2 за фотоволтаиците с
кристален силиций е около 120 Wp/m2.

31
 Фиг. 29 Фотоволтаичен модул изграден от поликристални
силициеви клетки

• Тънкослойни фотоелементи
С този термин се означава по-скоро технология за производство на
фотоелементи, отколкото тип фотоелементи. На основата на тази технология се
произвеждат клетки от различни материали, които са отложени във вид на много
тънък слой върху дадена подложка. За сравнение, при класическите силициеви
елементи дебелината на фотоклетката е от порядъка на 0,2 mm или 200
микрометра, докато при тънкослойните елементи дебелината на генериращия
слой е само няколко микрометра. Дебелината на слоя се определя от
коефициента на поглъщане на светлината на даден материал. В случай, че слоят
е много тънък светлината би преминала през него без да бъде погълната, а
следователно и без да генерира електричество. Чрез използването на
тънкослойната технология се намалява сериозно цената на фотоелементите.
Въпреки, че се наблюдава тенденция към непрекъснато увеличаване на
производството на тънкослойни фотоволтаици, понастоящем най-голям пазарен
дял имат фотоволтаиците от монокристален и поликристален силиций.

32
 Фиг. 30 Тънкослоен модул

• Аморфният силиций
Той е основният представител на тънкослойните технологии.За него
електрозначимият спектър е в диапазона на видимата слънчева светлина
Основната му особеност е, че преобразува светлината около 40 пъти по-
ефикасно от монокристалния силиций, което позволява използването на слоеве с
дебелина до 1mm, нанесени върху основа от стъкло, стомана или друг материал.
Реализират се и РVС с основа от гъвкава пластмаса. Предимство на аморфния
силиций е значително по-ниската цена на РVС, което определя както
приложението му в масови устройства - калкулатори, градински осветители, така
и в специализирани - например сензори.

• HIT Cell (Heterojunction with Intrinsic Thin Layer)

Съчетава съчетаване на предимствата на описаните разновидности са
създадени РVС, при които от двете страни на пластинка от монокристален
силиций тип N се нанася по един много тънък слой аморфен силиций.
Легирането на последните е твърде слабо, поради което съпротивлението им е
между това на собствен и легиран полупроводник. Тъй като единият слой е тип
Р, а другият тип N, преходите между тях и монокристалния силиций са
различни, което определя наименованието на клетката . Типичната стойност на
h е 17,8%. За по-нататъшно увеличаване на к.п.д. при запазване на ниската цена
има лабораторни разработки на двойни клетки (Tandem Cell, Stacked Cell) с два
тънки фоточувствителни слоя – горен от аморфен силиций и долен от
нанокристален силиций (Nanocrystaline Silicon, nc-Si), който “улавя” и
инфрачервените лъчи.

33
 • Смесен тип
Сравнително голяма е стойността на h при тънкослойния кадмиев телурид
(CdTe), технологията за чието нанасяне е проста и подходяща за серийно
производство. Такива РVС са използвани в действащи слънчеви
електроцентрали в Германия и САЩ, както и в строящи се 100-мегаватови в
Германия и Малайзия.
Тънкослоен материал е медно-индиевият двуселенид (CuInSe2) със
съкращение CIS, който реално съдържа и малки количества елементи от I, III и V
група и осигурява h = 13,5%. Независимо от сравнително високата му засега
цена той е привлекателен с възможността за производство на РVС с
предварително зададени характеристики, необходими за конкретно приложение.
Има и серийно производство на гъвкави клетки от този тип (Pliable SIC Solar
Cell). За увеличаване на h до 19,5% е разработена технологията CIGS, буквата G
в чието съкращение отразява прибавянето на съединението CuGaSe2. Има вече и
лабораторни разработки на гъвкави клетки от този тип с основа от полиамид и h
= 14,1%.
Едно от основните предимства на всички тънкослойни технологии е много
по-малкото количество на използваните полупроводникови материали (около
1%) в сравнение с обемните технологии. Например за площ от 1 m 2 е необходим
около 1g аморфен силиций.
Прието е всички параметри на фотоволтаиците да се дават за точно
определени условия, наречени стандартни:
-Интензивностна светлината, с която се осветява фотоволтаика – 1000 W/m2,
-Температура на фотоволтаиката - 25 °C,
-Слънчев референтен спектър AM 1.5
Сериозните изисквания за малко тегло на фотоволтаиците и добра механична
здравина налагат използването най-често на рамка от анодиран Al и ограничава
площта им малко над 1 м2. Издръжливостта към атмосферни въздействия също е
важна сред техническите решения, за което е покриване на панела с
етиленвинилацетатна (EVA) смола или устойчив на ултравиолетовите лъчи
полимер.

Сравнение на цените на кристални и на тънкослойни

фотоволтаични модули / панели

Фотоволтаичните модули с монокристални и поликристални силициеви

клетки се произвеждат по тристепенна технология.

1. Първо се произвеждат силициевите кристали, чрез разтапяне на силициев

пясък при висока температура във вакуумна среда и последващо контролирано
охлаждане на силициевите пръти докато те се втвърдят и образуват кристални
структури.

2. Силициевите пръти се нарязват на тънки пластове, което формира клетките.

34
3. Клетките се подреждат в една равнина и се ламинират заедно с контактните
проводници от двете им страни и така се формират модулите от свързани клетки.

Така описаната технология е сложна, а първата й стъпка е много

енергоемка и изисква специални условия. Това оскъпява модулите като цяло и те
се продават на пазара на цени около и над 4 евро за един ват електрическа
мощност. Разбираемо е, че тези цени не могат да намаляват при увеличаване на
цената на енергията. А сегашното увеличаващо се търсене на фотоволтаици
поражда дефицит, който по пазарните механизми, бавно, но неизбежно
увеличава цените им. Максималната електрическата ефективност (при
трансформирането на слънчевото лъчение в електричество) на получените по
тристъпковата технология силициеви модули е от 12 до 14%, а на самите клетки
- малко по-висока.
Съгласно стандарта, максималната електрическата ефективност се
изчислява при 1000 W/m2 слънчево облъчване. А това означава, че модул с
кристални силициеви клетки, с обща площ 1 квадратен метър, ще достигне
електрическа мощност в рамките на 120 - 140 W при облъчване от 1000 W/m2.
Като се има предвид, че слънчевото облъчване има плътност под 1000 W/m2 (за
територията на нашата страна то рядко достига 970 W/m2, а още по-рядко -
1000), то практически у нас, а и на територията на цяла Европа и по-голямата
част от земното кълбо, кристалните фотоволтаични модули ще работят с по-
ниска ефективност от 12-14 %.
Технологията за производство на кристалните фотоволтаици е енергоемка
и е логично цените да остават високи, при тенденцията за ръст на цените на
енергията. Затова се търсят начини за поевтиняването производството на
кристалните фотоволтаици. Една по-евтина технология следва да бъде ниско
енергоемка и опростена. Такава е тънкослойната технология за производство на
фотоволтаици. При нея не се използва кристален силиций, а върху обработено
стъкло се нанасят много тънки слоеве от аморфен силиций. Той е евтин и не
дефицитен материал. Може да се използват отпадъците от производството на
силициеви чипове в електрониката. По такива технологии са произвеждат
фотоволтаици с около два пъти по-ниска максимална ефективност от
кристалните силициеви модули. Но висока ефективност се постига от
кристалните силициеви фотоволтаици само при много добро осветяване, което в
рамките на един необлачен летен ден е по-малко от един час. А висока
ефективност на тънкослойните аморфни фотоволтаици се постига в широк
диапазон на осветеност. Това означава, че часове подред, в един необлачен летен
ден, те работят с висока ефективност. Теоретичната максимална ефективност на
силициевите кристални клетки може да надхвърли 50%, а за аморфните е до
около 39%. В практиката максималните стойности са 3 - 4 пъти по-ниски.
Сравнението до тук правихме само от гледната точка на производство на ток от
фотоволтаиците. Но в практическите случаи те винаги са свързани към
инвертори, които преобразуват произведеният от фотоволтаиците ток, в такъв
със стандартни параметри по напрежение, честота и т.н.. Тези инвертори работят
с променлива ефективност, в зависимост от електрическото им натоварване. Ако
те са свързани към кристално-силициеви модули, които в рамките на всеки ден

35
променят ефективността (и от там произвоздителността си) в твърде широки
граници от 0 до 14% например, те биха работили сравнително неефективно. Ако
обаче фотоволтаиците са тънкослойни, те променят ефективността в много по-
тесни граници - например от 0 до 7%, поради което ефективността на свързаните
към тях инвертори остава по-висока. По принцип, годишната производителност
на един ват фиксирани фотоволтаични системи с тънкослойни модули, нерядко е
по-висока от производителността на един ват фиксирани фотоволтаични системи
с кристални модули. За територията на нашата страна това сравнение не е
еднозначно в полза на едните или другите фотоволтаици. А окончателният
избор, решаващо зависи и от цената на самите фотоволтаици, както разбира се и
на другите съоръжения за цялостната инсталация.
Главното предимство на новите технологии за тънкослойни модули е
постигането на ниска цена на ват за модулите. То следва от използването на
недефицитни материали, малко енергия и несложно оборудване, както и от
факта, че слоевете им са от 100 до 300 пъти по-тънки, в сравнение с дебелината
на силициевите кристални клетки.
За да достигнат мощност като на силициевите, тънкослойните
фотоволтаици следва да имат близо два пъти по-голяма площ. За сметка на това
обаче, те могат да се монтират стационарно и да не се охлаждат. Освен на терена
и на специални стойки, тънкослойните фотоволтаици масово се използват като
покривни, фасадни и други архитектурни и конструктивни елементи на сгради.

Важни предимства на тънкослойните фотоволтаици са, че твърде слабо

пада производителността им при нагряване и работят отлично не строго
ориентирани към слънцето и при разсеяна светлина. При същите условия
кристалните фотоволтаици са ниско ефективни, поради което се монтират върху
непрекъснато насочващи ги към слънцето подвижни платформи, а понякога и
допълнително охлаждане, което оскъпява и инсталацията като цяло.
От направеното сравнение следва, че макар и с двойно по-ниска
максимална ефективност, тънкослойните фотоволтаици в реални
експлоатационни условия постигат фактическо годишно електропроизводство
(от ват инсталирана мощност) съизмеримо, и дори по-голямо от това на
кристалните модули за нашата географска ширина. Като се има предвид и това,
че в инсталациите с тънкослойни фотоволтаици, самите модули са по-евтини, и
са без следящи слънцето системи, без охлаждане и без скъпоструващи опорни
конструкции, то в крайна сметка, в много райони у нас, инсталациите и
соларните паркове с тънкослойните модули имат инвестиционно преимущество
пред инсталации с кристални силициеви (монокристални и поликристални)
фотоволтаици. Отчитайки и по-ниските оперативни разходи за обслужване на
инсталациите с тънкослойните модули, то крайната себестойност на
произвежданото електричество от тях, често се получава по-ниска, от тази на
инсталации с кристални фотоволтаици. Именно тази конкурентност между
различните видове фотоволтаици е една от главните причини да се търсят
оптималните технически и инвестиционни решения за всеки фотоволтаичен
проект.

36
 В долната таблица са сравнени пазарните цени на модули, произвеждани
по разглежданите два основни вида технологии.

Сравнение на цените на кристални и на тънкослойни модули за еднаква

мощност

Сградни
Сградни
Многоклетъчни Тънкослойни панели с
панели с
кристални аморфни интегрирани
интегрирани
силициеви силициеви кристални
тънкослойни
модули модули силициеви
модули
модули
4 евро за ват 2.9 евро за ват 4.5 евро за ват 3.3 евро за ват

* Цените в горната таблица са ориентировъчни и са франко производител и

без ДДС.

1.6 Иновативни решения в сферата на фотоволтаичното

преобразуване

Главен проблем на фотоволтаиците е, че те генерират електрически ток,

осветявани само от видимите слънчевите лъчи, докато невидимите слънчеви
инфрачервени лъчи, които доминират в слънчевия спектър, ги загряват и
значително намаляват производителността им. Съществено предимство на
когенератора е, че водата в него се затопля от поглъщаните (почти 100%) от нея
инфрачервени (топлинни) слънчеви лъчи и така тя възпрепятства попадането им
върху фотоволтаика, с което не се допуска прегряването му, поради което той
работи с по-висока ефективност. Водата в когенератора, или воднобазиран
топлоносител, представлява същевременно и филтър за топлинните лъчи, като
пропуска светлинните, а само те се преобразуват в електричество от
фотоволтаика. В това се състои и енергийният „win-win” ефект в когенератора в
следствие, на което слънчевото греене се преобразува в ток и топлина по много
ефективен начин, с коефициент на полезно действие достигащ 90%.
Когенераторът произвежда едновременно топла вода, топъл въздух и
електричество. Той се състои от две камери:

37
 Едната е огледална концентрираща слънчевите лъчи камера, във фокуса
на която е фотоволтаика. Другата камера е с черни стени, които се нагряват и
въздуха в нея се загрява. В огледалната камера, между отражателните й стени и
фотоволтаика циркулира прозрачен топлоносител (например вода), който изцяло
поглъща топлоносещите инфрачервени лъчи (служи като инфрачервен филтър и
се загрява) и пропуска само фокусираната видима светлина към фотоволтаика,
която не го загрява и изцяло се преобразува в електричество. Така
фотоволтаикът се предпазва от нагряване и работи с висока ефективност.
Същевременно топлината от инфрачервените лъчи се усвоява най-пълно по два
начина - чрез загряване на течния топлоносител в огледалната камера и
загряване на въздуха в черната камера. Двете камери може да не са отделени, а в
огледалната топлоносителят да е в прозрачна тръба. В такива случаи
фотоволтаикът е извън камерата.
При двукамерна конструкция, всяка от двете камери може да бъде
разделена на две части, а във всяка от огледалните части може да има по един
вертикален фотоволтаик. Големините и формите на камерите, както и
местоположението и ориентацията на фотоволтаика/ците в тях, се определя
според нуждите на консуматора в различните пропорции "ток : топла вода :
топъл въздух". А цялостната конструкция на когенератора се проектира, според
това дали е неподвижен или следва движението на слънцето по азимутно,
зенитно или и по двете направления едновременно.

Фиг. 31 Напречен разрез на двукамерен когенератор с хоризонтален

фотоволтаик
Структурата на когенератора е такава, че максимално да усвоява
слънчевата енергия. Например, ако по някаква причина огледалният слой
потъмнее, то ще се намали отражателната му способност и съответно
електропроизводството, но ще се увеличи топлопроизводството, защото
слънчевите лъчи ще загряват отражателите, т.е. те ще поглъщат част от
слънчевите лъчи, а останалите ще ги отразяват и пречупват към фотоволтаика за
електропроизводство. Така се получава енергийна самокомпенсация и общата

38
енергийна ефективност на когенератора остава почти непроменена. В случая
енергийните «топлинни» загуби се преобразуват почти 1:1 в оползотворена
топлинна енергия.
В случай, че черните стени на когенератора, по някаква причина намалят
100-процентовата си поглъщаемост на слънчевите лъчи, то непогълнатите лъчи
ще се пречупят и отразят вътре в камерите, с което пак ще предизвикат
загряване, и/или част от тях ще се насочат към фотоволтаика и ще увеличат
електрогенерацията му. В случая намаляването на топлопроизводството може да
се самокомпенсира (повече или по-малко) от увеличено електропроизводство.

Фиг. 32 Електрическа ефективност на усвояване на слънчевия

спектър от фотоволтаик без концентратор

39
 Фиг. 33 Енергийна ефективност на усвояване на спектъра от термо
фотоволтаичния когенератор

1.7 Инвертори

Инверторите преобразуват постоянния ток генериран от слънчевите панели

в променлив с напрежение 220, 380V/50, 60Hz. При използване на елементи с
непълно управление , каквито са еднооперационните тиристори , от
инверторните схеми се изисква да удовлетворяват редица условия , свързани с
комутацията (изключването) на тиристорите.В зависимост от начина, по който
се извъшва комутацията на тока между тиристорите, инверторите се разделят на
две основни групи:
• инвертори с вграден трансформатор (централни инвертори)
• безтрансформаторни инвертори
При инверторите с трансформaтор се наблюдава наличие на 2-3 % загуби от
преобразуване на постоянен в променлив ток поради наличието на
трансформатор и затова те достигат к.п.д до 96 % и се използват най –вече при
строителството на големи фотоволтаични паркове от порядъка на >1 MWp .
Удобството при тяхното използване, е, че са с номинална мощност над 100 KW и
позволяват към тях да се свържат голям брой панели.
Безтрансформаторните инвертори са с мощност до 10 KW и достигат к.п.д от
порядъка на 98%, което ги прави най-ефективни за малки фотоволтаични
системи. Освен по топология според наличието на елeктрическа мрежа
инверторите се разделят на:
• Автономни (off grid)
• Свързани с мрежата (grid-connected)
Автономните инвертори имат вграден в себе си собствен генератор на 50 Hz
и затова се използват на места без изградена ел. мрежа (островни инвертори).
Мрежовите инвертори нямат собствен генератор на 50 Hz. Те се съобразяват с
формата и честотата на външното напрежение. Намират приложение навсякъде,
където има изградена ел.мрежа.
Основните области на приложение на инверторите са следните:
- захранване на променливотокови консуматори в устройства където
единствени източници на електрическа енергия са акумолаторните
батерии.
- Резервно захранване на променливотокови консуматори (стандартна
апаратура и устройства , захранвани с 50Hz ) до ликвидиране на

40
 възникнали аварии в захранващата променливотокова мрежа. Тези
устройства са известни още като UPS (Uninterruptible Power Supply)
- При отдаване на електическе енергия , пройзведена от фотоелектрически
централи или други възобновяеми източници(ветрогенератори и др.) към
електрозахранващата променливотокова мрежа
- Захранване на различни технологични уредби , които ползват повишени
честоти (например в електротермията за загряване на метали преди
обработка и за закаляване, в диелектричното загряване и за ултразвукова
обработка)
- Управление на електрически двигатели в автоматизираното
електрозадвижване.
- Електротранспорта , където намират приложение зависимите инвертори в
електрическата тяга , както и независимите инвертори - за управление на
асинхронни двигатели и за захранване на луминисцентното осветление на
вагоните
Главното , което отличава независимите от зависимите инвертори е , че при
тях товарът не е включен към променливотокова мрежа, а е автономен и в
неговата верига няма други източници на енергия.Освен това за изключването на
еднооперационните тиристори се използват допълнителни комутиращи вериги.

1.8 Поддържаща конструкция

При изграждане на фотоволтаична ситема е необходимо да се намери равен

терен или ако не е такъв да се нивелира. Ако самото място е наклонено цялостно на
20-30 градуса това ще доведе до спестяване на площта необходима за конструкцията.
На Фиг.34 е даден начинът на разполагане на модулите като за границите на
България те трябва да са наклонени на ъгъл от 30 градуса спрямо хоризонта .

41
 Фиг. 34

Трябва много да се внимава при разположението на панелите, за да не се получава

засенчване или преразход на площ. Засенчването може да бъде поредено и от други
фактори:

Засенчване като резултат от местоположението

Този вид засенчване се причинява от обектите около сградата. Дървета,

околни сгради и дори отдалечените високи обекти могат да засенчат
инсталацията. Трябва да се има в предвид растежа на дърветата. Освен това
кабелите на енергийната мрежа също могат да причинят частични и движещи се
засенчвания.

Засенчване от сгради

Този вид е резултат от директното засенчване, което в някои случаи е

критично. Специално внимание трябва да се обърне към комините, антените,
сателитните чинии и др. конструкции построени (сложени) на покрива. Някои от
тях могат да се предотвратят чрез преместване на фотоволтаичната система или
самият причинител. Ако това не е възможно системата трябва да се проектира,
така че да има минимални загуби.
Директното засенчване, в частност, може да доведе до значителни загуби
в производството на енергия. Колкото е по-близък обекта толкова е по-плътна и
сянката и толкова по-малко енергия ще достигне до модула. От направените
изследвания е установено, че директните сенки могат да причинят загуби от 60%
до 80% докато частичните само на половина.
За ефективността на фотоволтаика е от значение разположението на

42
панела спрямо слънцето. Както и за слънчевия колектор, така и слънчевата
батерия е най добре да се разположи на ъгъл спрямо хоризонта равен на ъгъла на
географската ширина. На Фиг. 35 и Фиг. 36 са дадени разположенията на
панелите през различните сезони, като Фиг. 35 се отнася за лятото, а Фиг. 36 – за
зимата.

Фиг. 35 Фиг. 36

Поддържащата конструкция е третия основен компонент след модулите и

инверторите при изграждането на фотоволтаични електроцентрали. В момента
се произвеждат основно два типа:
• Фиксирана поддържаща конструкция (изработена от алуминий)
• Двуосна следяща система (тракер)
Фиксираните поддържащи конструкции представляват алуминиеви
стойки, на които се закрепят модулите. Стойките са под ъгъл, който осигурява
оптимално поглъщане на слънчевите лъчи от модулите през цялата година и се
избира в зависимост от географското местоположение на местността, като за
България се счита, че този оптимален наклон е 32° - 33°.

43
 Снимка 37 Алуминиева поддържаща конструкция
Оразмеряването на стойките става с помощта на специализиран софтуер,
който изчислява статични натоварвания в зависимост от товара (слънчеви
модули), който ще бъде поставен върху нея. Минималните изисквания са
издържане на 75 kg/m2 сняг и по DIN 1055 на вятър със скорост 102 km/h. Тъй
като монтирането става върху земя, която не е достатъчно стабилна, че да
издържи цялата носеща конструкция има две решения:
• изливат се бетонови фундаменти, които се оразмеряват така, че да
компенсират силата на вятъра с теглото на конструкцията.
• Конструкцията се прикрепя със забиване в земята по примера на
пътните мантинелни колове.
Предимствата, които предлага фиксираната поддържаща конструкция са
следните:
• добро съотношение цена-качество в следствие на оптималното използване
на материала
• времето на живот на стойките съвпада с това на модулите (над 25 години)
• отсъствие на поддръжка
• минимални колебания от вятър вследствие на стабилните напречни греди
• бързо и лесно монтиране
• разликата във големината на модулите може да бъде лесно компенсирана
• монтирането на носещата конструкция може да бъде направено от
неквалифициран екип.

44
 Снимка 38 Фотоволтаична централа с фиксирана поддържаща конструкция
намираща се в Испания
Двуосната следяща система за разлика от фиксираната поддържаща
конструкция увеличава добива на произведената електроенергия от 30% до 40%
благодарение на това, че следи пътя на слънцето от изток на запад. Поради
големите си размери, фундаментите на тракерите са много по-масивни, защото
са по-лесно уязвими на вятър и се увеличава вероятността от повреда вследствие
на натрупване на сняг. Въпреки рисковете тракерите имат защита от вятър, която
може да се настройва при каква стойност на вятъра да заемат хоризонтална
позиция, като по стандарт е прието 10 m/s. В този случай позиционера изпитва
многократно по-малко натоварване от вятър, отколкото статичната конструкция.

Снимка 39 Двуосна следяща система във воена база Нелис, САЩ

45
 Рисковият елемент при позиционерите са движещи им части, поради което
се повишават разходите за поддръжка. Също така трябва да отчетем факта, че са
приложими за местности с минимален ъгъл на наклон т.е равен терен и добра
слънчева радиация. Допълнителен риск е функционалността на софтуера и
задвижващия двигател, които определят наклона и движението на този тип
конструкция във всеки един момент.

1.9 Загуби в една фотоволтаична централа

В следствие на несъвършенството на фотоелементите като

преобразувателно устройство, едновременно с последното преобразуване на
светлинната енергия в електрическа се наблюдават и процеси свързани с
безполезното й разсейване. Загубите във всеки фотоелемент могат да бъдат
разделени на две основни групи: светлинни и електрически загуби .

Светлинните загуби се формират от:

o загуби от процеса на отразяване на част от падащия светлинен
поток от повърхността на фотоелемента;
o загуби от процеса на проникване на определено количество фотони
на дълбочина (от р - п прехода), по- голяма от дифузионната зона;
o загуби от протичането на неактивни фотоелектрически поглъщания
(без възникване на токоносители) в полупроводника.
Намаляването на енергията на електроните и дупките при тяхното движение във
фотоелемента, определя електрическите загуби произтичащи от следните
причини:
o рекомбинация на създадените двойки токоносители (на
повърхността, в обема или в р - n прехода);
o наличието на последователното съпротивление Rs (полупроводник -
контакти), през което преминават токоносителите;
o загуби от ток на утечка (през Rр-п).

На Фиг.40 е показано примерно разпределение на загубите в проценти при

силициев фотоелемент, работещ в оптимален режим (при съгласуван товар).
Слой монокристален силиций, който сега вече е около 200 µm, достига в
лабораторни условия 24% ефективност, но при естествени условия
ефективността пада до 15%. Мултикристалния силиций е по-евтин, но и с по-
ниска ефективност. Тя достига в лабораторни условия 18%, но е само 14% при
нормално използване. Най-добри показатели са постигнати с галиево-арсенни
(GaAs) фотоклетки. Те по принцип се използват с концентратори и предимно за
космически енергийни системи. Постигната е ефективност повече от 25% при
осветяване с “едно слънце” т.е. с 1000Wm-2, и около 28% при използване на
концентратор. Очаква се фотоволтаичните клетки базирани на GaAs да
достигнат ефективност от 30%.

46
 Фиг.40

В практиката се използват различни техники за намаляване или отстраняване на

факторите пораждащи определени загуби (светлинни или електрически) с цел
повишаване на КПД на фотоелементите. Например за намаляване на процеса на
отражение върху повърхността на фотоелемента се нанася тънък слой от магнезиев
флуорид (МgF).
Енергията (тока) от всеки един модул трябва да бъде транспортирана от
единия край на централата до другия (при трафопоста). За това транспортиране е
необходимо някакво сечение на някакъв кабел или част от сечение на по-дебел
кабел. При всички случай собственото сечение на този модул е неприкосновенно
по цялата дължина и по него неможе да се пускат други токове.
При така направената уговорка възниква въпроса къде е по-добре да
преобразуваме от DC/AC - при модула, при локалната конструкция или директно
при трафопоста.
Отговора на този въпрос не е еднозначен и зависи от цената на инвертора,
кабела и труда по монтажа.

47
Първия и най-важен факт е този, че при трифазните инсталации ток по нулевия
проводник не тече. Следователно загубите са 2 пъти по-малки. Следователно
трябва да се премине към трифазно опроводяване колкото се може по-близо до
конкретните модули.
Когато стойностите на токът са малки сечението е малко и цената на кабела
зависи основно от цената на изолацията. А тя трябва да е за 1000V и да държи на
атмосферни влияния. Следователно нямаме изгода от окабеляване за малки
токове, каквото е при модулните инвертори. Кабела и куплунзите са сериозни
разходи и едва ли някога цената на модулните инвертори ще бъде свалена с
толкова, че да станат конкурент на стринговите инвертори

1.10 Защити

Слънчевите модули, които се произвеждат имат доста крехка структура и

затова трябва да бъдат защитени механично и от двете им страни. За целта се
прави т.нар. „сандвичова" структура, при която фотоволтаиците се поставят
върху твърда подложка и се покриват с прозрачен горен защитен слой.
Коефициентът на термично разширение на материалите от горния и долен
защитен слой трябва да бъде еднакъв и освен това да е сравним с този на
фотоелемента и на използваната свързваща смола. За момента най- широко
използваните материали са стъклото и пластмасите.Фотоелементите,
херметизирани под стъкло имат това предимство, че не изменят оптичните,
механичните и електрическите си свойства при продължителна работа на
открито. Полимерите не могат да предотвратят проникването на влага,
следователно те са подходящи само когато фотоволтаика и металните контакти
са защитени с антикорозионно покритие. Пластмасите са по-леки от стъклото, но
притежават ефекта „стареене" при продължителна работа на атмосферни
условия, което силно влияе върху техните качества. Горният прозрачен защитен
слой позволява лесното почистване на слънчевите батерии и все пак при
монтажа си те трябва да бъдат поставени така, че да се избегне силното им
замърсяване и задържането на сняг върху тях. Това практически се осъществява
чрез южната ориентация на панелите и поставянето им под наклон,
съответстващ на географската ширина на мястото, както и вземането предвид на
сезона за работа. Някои панели са ориентирани югозападно, за да могат да
произведат необходимата енергия за следобедния максимум. За повечето места
ъгъл на наклона близък до хоризонталния ще осигури най-много енергия през
цялата година.
Рамките на модулите се заземяват при безтрансформаторни
инвертори.Постоянния ток, който идва от модулите, има насложени върху него
триъгълни импулси с честота около 22 килохерца. Това предизвиква
протичането на капацитивен ток от силициевите клетки към рамките на
модулите. Капацитета между една периферна клетка и рамката е нищожен -
няколко пикофарада. Но като се отчете големия брой на периферните клетки и
големия брой на модулите в един стринг, получава се, че сумарния капацитет
вече е няколко нанофарада. И като отчетем и сравнително високата честота на
тактуването (22 кХц) и вече се оказава, че капацитивните токове стават големи

48
(4-10 мА). А такива токове са достатъчни да нанесът силен токов удар на
възрастен човек. А за малки деца са си направо опасни и могат да предизвикат
смъртен случай.
При трансформаторните инвертори пак има потенциална разлика между
периферните силициеви клетки и рамките на модулите, но не протича ток към
земята, защото инвертора е галванично разделен и токовия кръг не е затворен.
При модулите без рамки няма никакво значение дали инвертора е
трансформаторен или безтрансформаторен. След като няма рамки, значи и няма
капацитивни токове.
Не е допустимо метални части от ел. съоръжения, които безпроблемно
са подложени на възможност за допир да не са занулени, или заземени, или и
двете.
Причините са елементарни и са две.
1. Мярката защита от индиректен допир, чрез галванично разделяне е мярка,
която изисква малки дължини на кабели и други подробности
2. Всяка повреда в изолацията на DC веригата може да свърже полюс на тази
верига към земя, (към конструкция забита в земята, или в покривната плоча).
Всеки от вариантите си е пробив към изолацията към точка, която има най-много
няколко десетки ома съпротивление към земята и към нулата. Вече тези вериги
(АC и DC) са галванично свързани. Може да се притрие кабел и от
алтернативния полюс да опре на метална част от кабелен канал, или някъде на
друго локално място към което можеш да се докоснеш. Ако си стъпил на земята,
хващаш се за кабелния канал и попадаш под напрежение - цялото DC
напрежение на централата и то не по индиректни капацитивни вериги , а
директно. Това не е нормален работен режим, вероятността е малка, но всички
защитни мерки (занулаване, заземяване и много други) се изпълняват точно за
малко вероятните случаи на точноопределени повреди и съвпадения. По
металните части може да се появи потенциал дори и тогава, когато той не е
предизвикан от опроводяването на централата. Например при близко паднала
светкавица или индуциран ток от близко минаващ далекопровод. Поради тази
причина наистина е добре всички метални части да се заземяват, независимо от
това дали инвертора е трансформаторен или безтрансформаторен. Затова трябва
да се научат и спазват стандартите в ел. проектирането и наредбите които имат
отношение към проектирането.
При съществуващите метални конструкции общата електрическа
връзка е гарантирана от алуминиевите профили, на които са разположени
профилите. Тези профили са електрически свързани с всички рамки на всички
модули. Също така са електрически свързани и с поцинкованите конструкции и с
техните крака. А самите крака са заземени през арматурата на бетонните
фундаменти или през металните винтове, които са навити в земята. Могат да се
предвидят и допълнителни мерки като:
1. Всички рамки на модулите допълнително се свързват с мостчета от жълто-
зелен проводник със сечение поне 4 кв.мм.
2. Набиват се допълнителни заземителни колове и към тях се свързва
заземителния контур . Също така към тези заземителни колове се свързват и
алуминиевите профили посредством заземителна шина.

49
3. Самите заземителни колове помежду си също се свързват с шини. Като цяло
се получава разпределено заземително поле с много ниско съпротивление.
Стандарта е съпротивлението да е под 4 Ω, но при реалните изпълнения то се
свежда до по-малко от 0.5 Ω.
Инвертора си има защити на входа..Колкото до претоварването по
напрежение - не е редно да се прави. Но дори и тогава инвертора има достатъчно
запас - зареден е с 1000 волтови транзистори и 800 волтови варистори. Така че
превишаване на входното напрежение с 10-15% не е никакъв проблем. Дори и
тогава инвертора може да се защити като просто даде на късо модулите.
Обратното напрежение също не е проблем, защото на входа си инвертора има
един паралелен диод в обратна посока.

Стандарти за степен на защита :

IP2x - Защитени от проникване на тела с размер до 12 mm
IP4x - Защитени от проникване на тела с размер до 1 mm
IP5x - Защитени от проникване на прах в количество, не пречещо на нормалната
работа на съоръжението
IP6x - Прахонепроницаеми
IPx0 - Незащитени от вода
IPx1 - Защитени от отвесно падащи капки вода
IPx3 - Защитени от капки вода, падащи под 60°
IPx4 - Защитени от пръски вода, идващи от всички посоки
IPx5 - Защитени срещу водна струя
IPx7 - Водонепроницаеми (за монтиране под вода)

Първата цифра показва защитеността на съоръжението от проникване

на външни тела с определен размер, а втората - защитеността му от проникване
на вода. Например IP65 означава прахонепроницаем и защитен от вода във вид
на струя.
IP54 на Mastervolt , е добре защитен от пръски, но има малки отвори за въздуха
на вентилаторите.А самия въздух се прекарва директно през платките с
електрониката , т.е от там ще влиза прах която се наслагва върху платките и
пречи за тяхното охлаждане.При инверторите на SMA платката с електрониката
е затворена в херметичен отсек.Има вентилатори, но те са вън от този отсек.
Самият въздух се движи в специални канали на алуминиевата отливка, а
транзисторите, които греят, са от другата страна - в херметичния отсек. Така
един инвертор на SMA спокойно може да издържи и на силен дъжд и на
замърсявания в следствие от прах или насекоми.Също така конденза, който и
без дъжд ще се образува вътре директно върху платката на всеки един IP54
инвертор. А през зимата този коденз ще стане на скреж директно върху
интегралните схеми.От тези фактори се вижда , че между IP65 и IP54 има голяма
разлика. IP65 спокойно може да се монтира на открито, а IP54 изисква най-
малкото навес над себе си, повдигане от земята и по възможност сух въздух.
Тоест изисква помещение. В същото време IP65 спокойно работи в кал, дъжд,
сняг, буря, под снега и дори под вода, ако е временно (например наводнение).

50
 ГЛАВА 2. ОРГАНИЗАЦИОННО-ИКОНОМИЧЕСКИ
АСПЕКТИ НА ПРОЕКТИТЕ ЗА ФОТОВОЛТАИЧНИ
ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРНИ СИСТЕМИ

При изграждането на проекти за фотоволтаични електрогенератори трябва

внимателно да се анализират желаните резултати, които искаме да получим за
даден обект. За да се вземе правилно инвестиционно решение, трябва да се
направи подробна сметка за абсолютно всички разходи по монтажа и по
последващата поддръжка за 25 години напред.Главното предимство на новите
технологии за тънкослойните фотоволтаици е ниската им цена. Важни техни
предимства са, че слабо пада производителността им при нагряване и работят
отлично при разсеяна светлина. При същите условия кристалните фотоволтаици
са ниско ефективни, макар че максималната им производителност за единица
огряна от слънцето площ, достига до два пъти по-високи стойности, от тази на
некристалните силициеви модули. Затова, за кристалните силициеви модули се
използват насочващи ги към слънцето системи и допълнително охлаждане ,
което оскъпява и инсталацията като цяло. Именно тази конкурентност между
различните видове фотоволтаици е една от главните причини да се търсят
оптималните технически и инвестиционни решения за всеки фотоволтаичен
проект. Но до колко неговата себестойност ще бъде ниска, зависи от
оптимизирането не само на енерготехническите, но и на инвестиционно-
икономическите параметри на всеки проект.
Преди пристъпването към какъвто и да е проект, трябва да бъдат
направени редица проучвания и административни процедури . Трябва да бъде
извършен слънчево-енергиен одит, покупка и получаване на право на строеж
върху земята, сключване на предварителен договор със съответното ЕРП,
проектиране.
При избора на фотоволтаични панели са разработени различни методи
базирани на различни анализи върху тези панели. Най-често използваният
анализ при избор е коефициентът „цена на ват” , но достигането до този
коефициент не е толкова лесна задача.

51
 2.1 Избор на фотоволтаични панели

За тази цел е нужно да се направи една предварителна стъпка : формиране

на база данни за поне 5 производителя с поне по 10 соларни панела, като
увеличаването на броя на производители и соларни панелии ще доведе до
получаване на по-обективна оценка. Базата данни, която ще сформираме, ще се
състои от следните параметри за даден фотоволтаичен панел :
• Производител

• Тип на модула

• Цена на модула [валута по избор]

• Технологии на фотоволтаичната клетка

• Ефективност (к.п.д.) на модула

• Максимални стойности на напрежение [V] и ток [A]

• Дименсии на модула [дължина-ширина-дълбочина в mm]

• Тегло на модула [kg]

След въвеждане на тези данни следва допълнително изчисляване на следните

косвени параметри :
• Мощност на модула [W]

• Площ на модула [mm2 или m2]

Освен параметрите конкретни за даден модул имаме и общи за цялата

система :
• Коефициент на отстояние : изпозва се за определяне на отстоянието на
един модул от друг (при разполагане на модулите под ъгъл) , така че да
нямаме засенчване на модули;

• Брой години на държавната субсидия

• Площ отделена за фотоволтаичния парк

52
 • Разположение на модулите : по дължина (landscape) или по ширина
(portrait)

• Загуби от затопляне на модулите [%]

• Загуби от пренос на енергия от една точка в друга [%]

След въвеждане на всички тези данни и изчисляване на косвените

параметри остава една много важна стъпка : изчисляване на средното
слънчевото облъчване за района, в който ще се намира слънчевият парк. За тази
цел се използва специален софтуер , който като входни параметри приема
географското разположение и ъгъла на облъчване, а като изход дава средната
стойност на слънчевото облъчване на ден за всеки месец от годината.

Фиг. 41 Софтуер за изчисляване на средното слънчево облъчване за избран

район

53
 Ориентировъчни цени на фотоволтаични модули / панели са показани в Таб.2.1.1
Размери
Мощност Маса [ kg ] Цена Основни материали
[ mm ]
кристален силиций, алуминий,
125 W 1500 х 680 13 325 Евро пластмаси, бронирано ниско
рефлекторно стъкло

кристален силиций, алуминий,

150 W 1600 х 800 17.5 380 Евро пластмаси, бронирано ниско
рефлекторно стъкло

кристален силиций, алуминий,

200 W 1500 х 1000 19 520 Евро пластмаси, бронирано ниско
рефлекторно стъкло

кристален силиций, алуминий,

220 W 1650 х 1000 22 560 Евро пластмаси, бронирано ниско
рефлекторно стъкло
Таб. Таб.2.1.1 Стандартни поликристални модули от големи фотоклетки 16х16 см.

2.2 Избор на Инвертори

Изборът на инвертори също е съчествена част от изграждането на една

фотоволтаична електроцентрала. Трябва много внимателно да бъде избран
подходящия инвертор, тъй като това може да оскъпи доста избрания проект.
Разнообразието от инвертори е голямо , като се започне от видът спрямо
принципът им на действие биват : трансформаторни и безтрансформаторни.
Като трансформаторните от своя страна биват с трансформатори за честота
50Hz, които са много големи, тежки, скъпи и с голяма загуба на енергия. Също
така има и трансформаторни кото работят на честота от няколко kHz.
Инверторите за по-малки мощности са еднофазни но при комбиниране може да
се направят така че да отдават трифазно напрежение.За по-големи мощности
може да се използват направо трифазни инвертори . Монофазните са с по-малка
мощност и можеш да ги разположиш в директна близост със стринговете, от
което се намалява както дължина на DC кабелите, така и загубите по тях.Освен
това от гледна точка отказоустойчивост винаги е по-добре да имаш повече на
брой устройства, така че повредата в едно от тях да не ти окаже значително
влияние върху производителността на системата като цяло.Но пък цената на
трифазните инвертори на kW е по-ниска от тази на монофазните. Разпределените
отказоустоичивостта. И винаги са за предпочитане пред малко на брой големи
инвертори. А използуването на трифазни инвертори е по-добре от гледна точка

54
на електроразпределитевлните предприятия и по-зле от гледна точка на
производителя. В Таб. 2.2.1 по-долу са показани цени на инвертори, според
различни производители.

Real Euro Обща

Цена AC DC EUR/ Загуби EUR/
Инвертор Max DC Eta Цена
Power Power Wp Wp
EUR Power [%] EUR EUR
SMA Sunny Boy SB 1100 + ESS 739 1100 1210 1265 0,58 91,6 484 1223 0,967
SMA Sunny Boy SB 1700 + ESS 955 1700 1850 1955 0,49 91,8 731 1686 0,862
SMA Sunny Boy SB 2500 + ESS 1259 2500 2700 2875 0,44 93,2 891 2150 0,748
SMA Sunny Boy SB 2100TL + ESS 1150 2100 2200 2415 0,48 95,2 529 1679 0,695
SMA Sunny Boy 5000TL HC MS +
2670 5000 5300 5750 0,46 95,5 1180 3850 0,670
ESS
SMA Sunny Boy SB 3300TL HC +
1504 3300 3440 3795 0,40 94,6 934 2438 0,642
ESS
SMA Sunny Boy SB 3000 + ESS 1368 3000 3200 3450 0,40 94,7 834 2201 0,638
SMA Sunny Boy SB 3000TL-20 +
1564 3000 3200 3450 0,45 96,0 629 2193 0,636
ESS
SMA Sunny Boy SB 3300 + ESS 1546 3600 3820 4140 0,37 94,4 1057 2603 0,629
KACO Powador2500xi 1216 2500 3200 2875 0,42 95,8 551 1767 0,614
SMA Sunny Boy SB 3800 + ESS 1591 3800 4040 4370 0,36 94,7 1056 2647 0,606
Mastervolt XS6500 1999 5000 5500 5750 0,35 94,5 1442 3441 0,598
SMA Sunny Boy SB 4000TL-20 +
1921 4000 4300 4600 0,42 96,2 797 2718 0,591
ESS
KACO Powador4000xi 1763 4000 5250 4600 0,38 95,8 881 2644 0,575
KACO Powador4500xi 1795 4500 6000 5175 0,35 95,3 1109 2904 0,561
KACO Powador3500xi 1457 3500 4200 4025 0,36 95,8 771 2228 0,553
SMA Sunny Boy SB 5000TL-20 +
2190 5000 5300 5750 0,38 96,5 918 3108 0,540
ESS
KACO Powador5000xi 1837 5000 6800 5750 0,32 95,3 1232 3069 0,534
KACO Powador6400xi 2178 6400 7200 7360 0,30 95,8 1409 3587 0,487
SMA Sunny Mini Central SMC
2609 6000 6200 6900 0,38 97,7 724 3333 0,483
6000TL + ESS
KACO Powador7200xi 2201 7200 8100 8280 0,27 95,8 1586 3787 0,457
SMA Sunny Mini Central SMC
2726 7000 7200 8050 0,34 97,7 844 3570 0,443
7000TL + ESS
KACO Powador8000xi 2308 8000 9000 9200 0,25 95,8 1762 4070 0,442
SMA Sunny Mini Central SMC
2770 8000 8250 9200 0,30 97,7 965 3735 0,406
8000TL + ESS
SMA Sunny Mini Central SMC
3047 9000 9300 10350 0,29 97,7 1085 4132 0,399
9000TL + ESS
SMA Sunny Mini Central SMC
3239 10000 10350 11500 0,28 97,7 1206 4445 0,387
10000TL + ESS
SMA Sunny Mini Central SMC
3424 11000 11400 12650 0,27 97,7 1326 4750 0,376
11000TL + ESS
Таб. 2.2.1
Какви изводи могат да се направят:
1. Колкото е по-голяма мощността на 1 инвертор, толкова той е по-евтин като
EUR/Wp.
2. Безтрансформаторните инвертори в общия случай са по-евтини от техните
трансформаторни аналози.
3. Най-добрия инвертор за централи с моно и поликристални модули е SMA
SMC 11000TL с пълна цена 0.40 EUR/Wp.
4. Най-добрия инвертор за централи с тънкослойни модули е SMA SMC 6000А с
пълна цена 0.57 EUR/Wp.

55
5. Централите с тънкослойни модули са по-скъпи от тези с кристални модули с
0.17 EUR/Wp само заради факта, че са принудени да използват по-лош инвертор.

6. Всички малки централи (под 5 kWp) са по-скъпи с 0.25..1.00 EUR/Wp само

заради по-лошите инвертори. В процентно изражение те са по-скъпи със 7-30%.
Следователно цената на ДКЕВР за централи под 5 kWp е нереалистична (много
ниска).

2.3 Етапи в процеса на изграждане на фотоволтаична централа

ДИФЕРЕНЦИАЛЕН СЛЪНЧEВО-ЕНЕРГИЕН ОДИТ

• Основни параметри, определящи енергийната стойност на слънчевата радиация

• Одитиране и зониране на място и в района, според общата селективно оценена
слънчева радиация
• Относително определяне на селективно оценената пряка и дифузна слънчева
радиация на хоризонтални и наклонени повърхности.
• Оценка на влиянието на температурата на въздуха и вятъра върху ефективността на
фотоволтаиците
• Оптимални наклонени повърхности за максимално облъчване със селективно оценена
радиация
*забележка: Анализирането на загубите от засенчване е много важна стъпка при
проектирането на фотоволтаични системи. Много важно за фотоволтаиците е
те да бъдат съобразени със заобикалящите ги обекти (сгради, растителност и
други), тъй като това може да доведе до голями загуби.

ИЗБОР НА ОПТИМАЛНИ ФОТОВОЛТАИЧНИ ГНЕРАТОРИ ПО

ЕНЕРГОТЕХНИЧЕСКИ КРИТЕРИИ

• Основни слънчево-климатични параметри, влияещи на производството на

фотоволтаиците
• Производство на фотоволтаиците, в зависимост от наклона на
фотоволтаичните модули
• Производство на фотоволтаиците, в зависимост от ориентацията на
фотоволтаичните модули
• Производство на фотоволтаиците, в зависимост от конкретните условия на
място
• Избор на оптимална ориентация към слънцето (непрекъсната, периодична и
стационарна)
• Годишно и помесечно електропроизводство от фиксирани кристално-
силициеви фотоволтаични електрогнератори
• Годишно и помесечно електропроизводство от фиксирани тънкослойни
фотоволтаични електрогнератори

56
ИНВЕСТИЦИОННА И ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА ИЗБРАНИТЕ ПРОЕКТНИ
ВАРИАНТИ

• Размер на инвестицията
• Парични постъпления
• Рискове и дисконтов процент
• Оперативни разходи
• Инвестиционен цикъл
• Период на възвращаемост на инвестицията
• Нетна сегашна стойност на инвестицията
• Съотношение приходи / разходи
• Себестойност на електропродукцията
• Оценка на редукцията на замърсяването на околната среда в резултат от
работата на фотоволтаичната електроцентрала
• Енерготехническо и инвестиционно-икономическо сравнение на вариантите

АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
• Покупка на земя или учредяване на вещно право (право на строеж).

• Смяна на статута на земята, ако тя е земеделска.

• Получаване на виза за проектиране от съответната община.

• Внасяне на искане за проучване на условията за присъединяване към

ел.разпределителната мрежа в съответното електроразпределително
предприятие (ЕРП) - ЕОН, ЕВН или ЧЕЗ.
Сключване на предварителен договор със съответното ЕРП.

• Проектиране.
Получаване на разрешение за строеж от съответната община.

• Сключване на окончателен договор за присъединяване със съответното

ЕРП.

• Доставка и монтаж на фотоволтаичната система.

• 72 часови проби на системата, извършени от съответното ЕРП.

• Получаване на Акт 16.

• Сключване на договор за изкупуване на енергията.

57
 УЧАСТНИЦИ В ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС ПРИ
ИЗГРАЖДАНЕ НА ФОТОВОЛТАИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ

Първи участници в инвестиционния процес са:

• Инвеститор
• Проектант
• Строител
• Независим строителен надзор

Инвеститор, Строител и Проектант могат да бъдат юридически и физически

лица. Независимият строителен надзор може да бъде юридическо лице и
едноличен търговец, регистрирани в съсловните организации. Задълженията
на участниците в инвестиционния процес са регламентирани в чл.161, чл.163,
чл.166 от ЗУТ.

ЕТАПИ В ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ

НА ФОТОВОЛТАИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ

• Инвестиционно
• проектиране
• Разрешения и лицензии
• Строителство и монтаж
• Разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация

ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА

ФОТОВОЛТАИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ

• Прединвестиционно проучване

Инвеститорът с договор възлага на Проектанта разработване на

предварително /прединвестиционно / проучване, включително и
обемноустройствено решение. Инвеститорът взема решение за реализация на
инвестиционното си намерение след консултации и експертни становища.

• Набавяне на изходни данни, документи и изготвяне на задание за

проектиране

58
 Отреждане на терен за изграждане на фотоволтаичната инсталация: За
изграждането на фотоволтаични инсталации върху земеделски земи се определя
необходимата площадка или трасе с проект за подробен устройствен план и
положително решение за оценка на въздействието върху околната среда.

• Задание за проектиране

-Скица / виза / за проектиране;

-Геоложка, сеизмоложка, геотехническа характеристика и хидрогеоложка

характеристика на района; Съгласувателни становища за присъединяване с
мрежите на техническата инфраструктура на района;

-Геодезическата, картната, плановата и кадастралната основа, в т.ч. геодезически

мрежи, респ. изходни точки и репери, които са необходими за проектирането и
строителството;

-Изготвените и приети от Инвеститора предварителни / прединвестиционни /

проекти и обемноустройствените решения за обекта.

-Изходните данни и документи се прилагат към заданието за проектиране

/ Договора за проектиране /.

• Проектиране

а) Идеен проект- Идейният проект касае часттехнологична, електротехническа,

благоустройство, машинно конструктивна,геодезична, ген.план, архитектурна,
техническа инфраструктура, обща обяснителна записка и стойностна сметка по
окрупнени показатели.

б) Технически / работен / проект- Техническият проект касае следните части:

архитектурна; машинно конструктивна; електротехническа; водоснабдяване;
отопление, вентилация и климатизация; благоустройство; геодезическа,
технологична;
в) Проект за организация и изпълнение на строителството

г) Проект на съоръженията за присъединяване - Инвеститорът на

фотоволтаичната инсталация изготвя и съгласува и работните проекти за
електрическите съоръжения, които не са част от присъединителната ел. мрежа и
ги изгражда за своя сметка след съгласуване включително с електроенергийното
предприятие.

59
 За изчисляване на месечното производство на електрическа енергия :

електричество на месец =средно дневно облъчване *дни за

месец*ефективност на модула[%]* площ на модула

За изчисляване на икономическите параметри :

Приходи на година [валута]=откупна цена *произведено електричество

на година
време на изплащане на системата= цената на системата / приходи на година
[години]

Приблизителни срокове за възвращаемост на средства, при инвестиции

във фотоволтаични електрогенераторни системи:

При цени за изкупуване електрическата енергия, произведена от

фотоволтаични централи определена от ДКЕВР (държавна комисия за енергийно
и водно регулиране):
• с инсталирана мощност до 5кВтп - 823 лв./МВтч.

• с инсталирана мощност над 5кВтп - 755 лв./МВтч.

Забележка: В цената не е включен данък върху добавената стойност.

Средногодишното количество на произведената електроенергия от една

фотоволтаична централа на територията на страната е в диапазона от 1200 до
1300 kWh/kWp. При изкупуване по преференциални цени това прави по около
460-500 EUR средногодишни приходи от всеки един инсталиран киловат.
Инвестицията в една фотоволтаична централа се движи в диапазона от 3500 до
3800 EUR/kW при централи с монокристални и поликристални модули,
монтирани на статични конструкции. При централи с тънкослойни модули тази
цена е малко по.висока и достига до 3900 EUR/kW. При централи със следящи
системи (позиционери) цената е в диапазона 4500-5000 EUR/kW, но при тях има
и увеличение на количеството на произведената енергия с до 35% спрямо
статичните конструкции.

Периодът за изплащане на инвестицията в една слънчева

електроцентрала е следният:

• Централи с моно и поликристални модули на статични конструкции –

от 8 до 9 години.
• Централи с моно и поликристални модули на позиционери –
от 9 до 10 години.

60
• Централи с тънкослойни модули на статични конструкции –
от 9 до 10 години.
• При използуване на кредит срока за изплащане на инвестицията нараства с 3-4
години.
При получаване на субсидии по мярка 312 на Министерството на земеделието,
срока за изплащане на инвестицията се намалява на 3-4 години, ако е направена
със собствени средства, или на 4-5 години, ако се използва кредит.

ГЛАВА 3. ПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ ПРИ

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ФОТОВОЛТАИЧНИ ЦЕНТРАЛИ
СЪГЛАСНО БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И
НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

В хармония с европейската енергийна политика у нас изграждането на

фотоволтаични, вятърни, водни и комбинирани електроцентрали и други,
ползващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се финансира по мярка 312
по програмата за развитие на селските райони. Може да се кандидатства с
проекти на стойност до 1 млн. евро, но за да се вземе максимално допустимият
процент на гранта (70%), проектът трябва да е за не повече от 300 хил. евро.

3.1 Присъединяване към електропреносната мрежа

Процедурта по присъединяване (чл.50 от Наредба 6 за присъединяване)

започва чрез подаване в ЕРП писменно искане за проучване на
присъединяването със съответната информация. В срок от 90 дни ЕРП извършва
проучването, определя начина на присъединяването и техническите изисквания
към ВЕИ и към енергийния парк като цяло,изготвят и предлагат предварителен
договор за пррисъединяване.Инвеститорът изготвя проектите,отговарящи на
определените технически условия и писменно изисква договор за
присъединяване. ЕРП предлагат договор за присъединяване и след подписването
му се пристъпва към изпълнение на проектите..
Присъединяването на фотоволтаичните централи към електрическата
мрежа се осъществява с помощта на силови трансформатори, които повишават
трифазното напрежение генерирано от централата (380 V) на 20 kV или 110 kV в
зависимост от номиналното напрежение на електропреносната мрежа.
Посредством електропровод произведената енергия се пренася до
потребителите.

61
 Фиг. 42 Принципна схема на свързване на компонентите на една
фотоволтаична централа

• Системи за мониторинг и управление

За мониторинг и управление на фотоволтаичните инсталации и централи

се използва специализирани хардуер и софтуер, който предлага професионално
решение за дистанционно конфигуриране на системата. Чрез вграден уеб сървър
може на място или от разстояние през GSM модем с помощта на компютър да се
следят работните параметри на фотоволтаичната централа.
По този начин е осигурен постоянен достъп за стойностите на слънчевата
радиация, температурата на околната среда и модулите, както и скоростта на
вятъра. Всички тези данни при наличен интернет се изпращат на виртуален
портал на фирмата производител на оборудването, където се съхраняват и
представят в удобен за разглеждане вид.
Напълно автоматизираното и дистанцирано управление на фотоволтаичните
централи допринася значително за намаляването на оперативните разходи и
времето необходимо за отстраняване на дадена повреда.

62
Фиг. 43 Система за мониторинг и управление на

63
 3. 2 Проектиране на 60 kWp фотоволтаична централа

Заданието на настоящата дипломна работа има за цел да разгледа

обстойно проектирането на 60 kWp фотоволтаична система свързана с мрежата,
която ще бъде разположена в село Снежина-община Провадия –България. С
помощта на описаните по долу програмни продукти ще може да се симулира
работата на фотоволтаичната инсталация за една календарна година с реални
метео данни базирани за период от 10 години. По този начин ще се отчете
очакваното годишно производство на електрическа енергия и ще може да се
направи кратък икономически анализ.

Използвани програмни продукти

PVSYST v4.1 (January 25 th, 2007)
www.pvsyst.com

PVSYST е специализиран програмен продукт разработен от центъра за

изучаване на енергийните проблеми към Университета в Женева, който се
използва от водещите фирми проектиращи фотоволтаични централи.
Той включва в себе си проектиране на автономни, свързани с мрежата и
постояннотокови фотоволтаични системи, както и проектиране на помпени
системи. Също така съдържа и огромна база данни за произвежданите в момента
слънчеви панели и инвертори, както и различни помощни средства. Този
продукт е предназначен за архитекти, инженери и изследователи, както и за
учебна цел.
Програмата предлага три нива на изучаване на фотоволтаичните системи:
-предварително проектиране
Това е предварително оразмеряващата стъпка на проектa. В този режим
системните изчисления за печалба сe извършват много бързо в месечни
стойности, използувайки само малки основни системни характеристики или
параметри, без да се определят конкретните системни компоненти.
Приблизителна оценка за цената на системата също е налична.
За системи, свързани с мрежата, и специално за преустройство на сгради,
това ниво ще бъде ориентирано към архитекти, изисквайки информация от
наличната сфера т.е фотоволтаична технология (цветове, прозрачност и т.н.),
необходимата производителност или желаната инвестиция.
За автономните системи този инструмент позволява да се изчисли
необходимата мощност на фотоволтаичната система и нужния капацитет на
акумулаторите.
За помпени системи при зададени водни количества и дълбочинана на
изпомпване, и определяйки няколко общи технически величини, този
инструмент изчислява мощността на помпата и необходимия брой
фотоволтаични модули. При самостоятелни помпени системи, това измерване
може да бъде извършено за определена вероятност, в случай че водните нужди
не могат да бъдат удовлетворени през цялата година.
За конкретният случай избираме система, свързана с мрежата(Grid
connected).

След това предстои избор на местоположението на

съоражението(Location),
където имаме възможност да избираме по държава и населено място,

но в нашият случай трябва да избереме нова локация, защото в базата данни на

програмата липсват данни за нашата страна.
Тук въвеждаме държавата и населеното място, както географските координати и
надморската височина.
След въвеждане на изброените данни програмата е в състояние да ни представи
диаграма на слънчевите пътища, за съответното място.

Следващата стъпка е да въведем данните за пряка ,дифузна слънчева радиация, и

температура, получени от METEONORM.
По този начин приключваме с данните за местоположението на централата и
преминаваме към системните настройки:

Тук избираме критерии за изчисление(активна площ, инсталирана мощност, или

годишен добив), като за нашият случай е по инсталирана мощност 60kWp. Също
така избираме и ориентация на панелите, като за нашата страна най-удачно е
ъгъла на наклон на панелите, спрямо хоризонталната равнина да бъде между 30
и 34 градуса. След няколко опита с различни стойности на ъгъла на наклон
спрямо хоризонталната равнина, стана ясно че най-производителна е централата
при ъгъл 30 градуса.
След това избираме мощността на панелите, начина на монтаж, технологията по
която са изработени и дали имат вентилация.

Предварителният проект е вече готов и можеме да преминеме към резултатите.

От тук придобиваме представа за приблизителната стойност на централата и
очакваният годишен добив на енергия.

Тази графика ни дава представа за добива на енергия по месеци и за една година.

От тук можеме да видиме приблизителният размер на инвестицията, както и
себестойността на произведен kW.
-оформяне на проекта

Извършва се пълен системен дизайн, използвайки подробни ежечасъчни

симулации. В структурата на "проекта", потребителя може да извършва
различни системни симулации и да ги сравнява. Той трябва да дефинирa
ориентацията на поддържаща конструкция (с възможност за избор между
фиксирана и следяща), и да избере специфичните системни компоненти.
Потребителят e aсистиран при проектирането на фотоволтаичната система
(възможен брой модули в серия и паралел), определяне на даден модел инвертор,
акумулаторна батерия или помпа.
Във втората част от оформянето на проекта, потребителят може да зададе
по-подробни параметри и да анализира по-прецизно такива показатели като
влиянието на околната температура върху работата на модулите т.е термичен
режим на работа, несъответствия и загуби при различен наклон на ъгълa на
стойките, засенчване от близкостоящи обекти и т.н.
За помпени станции, няколко системни плана могат да бъдат тествани и
сравнени един с друг, с подробен анализ за техния режим на работа и
ефикасност. Резултатите включват няколко дузини симулирани променливи,
които могат да бъдат показани чрез ежемесечни, всекидневни или ежечасъчни
стойности, и дори да се прехвърлят на друг програмен продукт предназначен за
проектиране на фотоволтаични системи и централи.
”Диаграмата на загубите” е особено полезна за идентифициране на
слабостите на системния проект. С нейна помощ можем да оптимизираме
работата на бъдещата фотоволтаична инсталация като се върнем в началния етап
от задаването на необходимите компоненти и изберем по-удачна конфигурация.
За финал програмата предлага подробен икономически анализ, който се
базира на реални цени на избраните компонентите, както и каквито и да е
допълнителни разходи и условия за инвестиция.
Начина на проектиране е следният:

Ориентацията на панелите и местоположението вече са избрани в процеса на

предварително проектиране и ползваме същите данни.
Остава да въведеме засенчването на панелите, като в нашият случай няма такова.
Следва избор на панели и инвертори, начин на свързване на панелите и брой на
панелите и инверторите.
След това можеме да преминеме към симулация на работата на централата.
 -помощни средства
Като допълнение, помощните средства включват управлението на базите
данни (метеорологични данни и технически характеристики на модулите и
инверторите, както и няколко специфични инструмента полезни при процеса
проектиране: вмъкване на метео данни от различни световни метеорологични
станции, таблици и графики и слънчеви геометрични параметри, степен на
осветяване при ясен ден, спецификации на модулите при частично затъмнение,
оптимизация при ориентиране на модула и избора на входни напрежения.
Програмата позволява при необходимост да се вкарат ръчно техническите
характеристики за всеки един модул и по този начин да се направят
необходимите ни симулации за всеки един производител.

• Определяне на енергийния слънчев потенциал за село

Снежина община Провадия (България)

Климатичните условия и особености, които имат пряко отношение при

проектирането на фотоволтаични системи включват сумарната годишна пряка
слънчева радиация (kWh/m2), средногодишната продължителност на слънчевото
греене (h), температурата на околния въздух, денивелацията на терена и
наличието на обекти разположени в близост до инсталацията, които могат да
причинят засенчване.
Най-съществения фактор влияещ пряко върху годишното производство на
електроенергия това е пряката слънчева радиация.

• Определяне на сумарната годишна пряка слънчева

радиация
Определянето на сумарната годишна пряка слънчева радиация падаща
върху хоризонтална повърхност (kWh/m2) е извършена въз основа на
метеорологични данни, взети от Meteonorm1.
Този програмен продукт е изчерпателен метеорологичен справочник,
включващ в себе си каталог с метео и интерполирани база данни необходими
при проектирането на слънчеви системи находящи се, в която и да е точка от
света. Данните са базирани на двадесет годишния опит в развитието на този
метео софтуер в сферата на енергийните приложения.
По-долу са представени данни за сумарната годишна пряка слънчева
радиация (kWh/m2) постъпваща върху хоризонтална повърхност за село Снежина
община Провадия (България).

1
Таб. 3.2.1 Средна месечна пряка слънчева радиация падаща в/у хоризонтална
повърхност по данни на METEONORM за село Снежина община Провадия
 Средно за цялата година сумарната годишна пряка слънчева радиация
(kWh/m2) за село Снежина, постъпваща върху хоризонтална повърхност възлиза
на 1298 kWh/m2.

Местоположение и Сумарна годишна Географски координати

надморска височина пряка слънчева
радиация (kWh/m2/year)
С.Снежина (134 m) 1298 43° 9' 57'' N, 27° 15' 37'' E
Таб. 3.2.2 Средни стойности на сумарна годишна пряка слънчева радиация за
с.Снежина

• Избор на слънчеви панели

При изграждането на фотоволтаичната инсталация (4) за достигане на
номинална мощност от 60 kWp ще бъдат инсталирани 500 панела изработени по
тънкослойна технология. Модулите ще бъдат монтирани на юг на стационарни
стойки под ъгъл 300 спрямо хоризонталната равнина като по този начин се
постига най-оптимална производителност на системата.
Ще бъдат използвани слънчеви панели KANEKA T-ED120 (120W
мощност), които са запечатани със ЕВА (етилен-винил ацетат) пластмаса
устойчива на UV лъчение. Страничната рамка на модулите се състои от много
трудна на усукване, устойчива на корозия алуминиева сплав, която придава на
модула стабилност и му позволява да бъде монтиран на различни места.
Предния панел на модула е направен от горещо пресовано стъкло, което
гарантира, както добра пропускливост за слънчевите лъчи, така и предпазва от
външни атмосферни условия като градушка и снежни виелици (бомбардиранe с
ледени сфери с диаметър от 12.5мм до 35мм и скорост при удара от 140 км/час и
над 100 кг. сняг на кв.м.). Задната част на модула е направена от полиестер и
гарантира добра изолация и дълъг живот на експлоатация.
Съединителната кутия на гърба на модула е снабдена с байпас диоди,
които имат за цел да предпазват фотоволтаичните клетки от прегряване
вследствие на засенчването т.н хот-спот ефект.
Модулите са сертифицирани по IEC 61646:2008 и отговарят на критерия за клас
на защита II. Гарантирания срок на производителност е 90% за първите 10
години и 80% за следващите 15 години.

Технически характеристики на KANEKA T-ED120

Параметър Стойност
Номинална мощност на модула* 120 W
Ток на късо съединение (ISC) 2.38 А
Напрежение на отворена верига (UOC) 91.8 V
Номинален ток 2.14 А
Номинално напрежение 56 V
Максимално напрежение на системата 530 V
 Температурен коефициент – 0.608 V/°C
Размери на модула 960 x 1978.8 x 46 mm
Тегло 27 kg
Толеранс на изхода -2/+ 3%
Сертификат IEC 61646:2008
Тестваща лаборатория TUV Rheinland
*Стойности при стандартни тестови условия (STC): 1000W/m2; 25°C; AM 1,5

• Избор на инвертори
За да се постигне най-добър коефициент на полезно действие на
проектираната фотоволтаична инсталация ще бъдат използвани 10броя
безтрансформаторени инвертори POWER ONE PVI-6000-OUTD, който е с клас
на защита IP65 и е напълно подходящ за открит монтаж. Поради
безтрансформаторната си топология се позволява достигане на к.п.д от 96.5-97 %
в сравнение със стандартните инвертори, които имат к.п.д от порядъка на 92-
94%. В същото време постигаме най-ниска цена за ват и най-кратко време за
изплащане на инвестицията. Температурният диапазон на работа на POWER
ONE PVI-6000-OUTD при номинална мощност е от -250C до 600C. Инвертора е
оборудвани с дефектнотокова защита срещу токове на утечка, варистори за
защита от пренапрежения, а също така и разединител за DC страната (DC
Switch). POWER ONE PVI-6000-OUTD следи постоянно за грешки в мрежата и
автоматично се изключва, когато е необходимо. Има възможност за връзка с
комуникационен интерфейс, който ни държи информирани за работата и
производителността на системата.
Инвертора отговаря на Европейските директиви за електробезопасност и
електромагнитна съвместимост.

Технически характеристики на POWER ONE PVI-6000-OUTD

Описание Означение Параметри
Максимална мощност на входа Pdc 6400 W
Номинален ток на входа Ipv, max 10.67 A
Максимално напрежение на входа DCmax 600 V
Осигурена защита на DC страната DC Switch 600Vdc/25A
Защита от пренапрежения С помощта на вградени
варистори
Защита на персонала Следене за пробив в
изолацията Riso>1MW
Защита от обратен поляритет С помощта на диоди
Консумираща мощност на инвертора <2W

Номинална изходна мощност Pacnom 6000 W

Пикова мощност Pac, max 6000 W
Номинален ток на изхода Iacnom 27 A
Наличие на хармоници KIAC < 2%

Номинално напрежение Uac, nom 208/240/277V

Граници на мрежовото напрежение Uac 180...265 V
Номинална честота Fac nom 50/60/ Hz
Граници за работната честота Fac 50 Hz: 45.5 Hz - 54.5 Hz
60 Hz: 55.5 Hz - 64.5 Hz
Фактор на мощността Cos phi 1
Клас на пренапрежение III
Тестово напрежение (50Hz) 2,2 kV
Изпитване на пренапрежения 4 kV
Консумация на инвертора през нощта 0,25 W
Коефициент на полезно действие ήmax 97 %
Коефициент на полезно действие според ήeuro 96.4 %
европейските стандарти

Тегло 26 kg
Клас на защита (DIN EN 60529) IP IP65
Размери 740мм x 325мм x 195мм
Фиг. 43 Блокова схема на инвертор POWER ONE PVI-6000-OUTD
 Фиг. 44 Принципна схема на свързване на инвертор POWER ONE PVI-6000-
OUTD в трифазна мрежа

• Избор на поддържаща конструкция

Поддържаща конструкция на фотоволтаичната система ще бъде
фиксирана производство на немската компания Schletter. Стойките са направени
от алуминий като по този начин се постига необходимата здравина и лекота.
Schletter има дългогодишна практика в направата на поддържаща конструкция,
както за открити пространства така и за покриви. Предимствата, които предлага
фиксираната конструкция, е че е оразмерена със компютърна програма, която
изчислява статични натоварвания в зависимост от товара (слънчеви модули),
който ще бъде поставен върху нея.
Тъй като фотоволтаичната инсталация ще бъде инсталирана върху земя,
която не е достатъчно стабилна, за да издържи цялата носеща конструкция ще
бъдат изляти бетонови фундаменти.
Фундаментите са оразмерени така, че да компенсират силата на вятъра с теглото
на конструкцията.
 Фиг. 45 Бетонови фундаменти за стойките на модулите
Цялата поддържаща конструкция е оразмерена в съответствие със
минималните изисквания за издържане на 75 kg/m2 сняг и по DIN 1055 на вятър
със скорост 102 km/h.
Ще бъдат използвани М10x25 болтове с контрагайки, за да се постигне
оптимална стабилност.

Фиг. 46 Закрепяне на алуминиевите крака за фундамента

 Фотоволтаичните модули ще бъдат монтирани спрямо конфигурацията на
конкретното място. Размера на панела е съответно:

Фиг. 47 Размерни величини на фотоволтаичен модул KANEKA T-

ED120
Фиг. 48 Общ вид на избраната поддържаща конструкция състояща се от два
панела монтирани един над друг

Фиг. 49 Размери на фундамента на поддържащата конструкция

 • Защити и автоматика
Защитата на DC страната на фотоволтаичната инсталация ще се
подсигурява с DC Switch. Това е разединител за постоянен ток, който
благодарение на интегрирания си начин на монтиране не изисква нуждата от
допълнително окабеляване, като в същото време запазва производителността на
инвертора.
Технически характеристики на DC Switch
Електрически характеристики
Максимален ток на комутация 25А
Максимално напрежение на комутация 600V
Максимална мощност 15kW
Електрическа якост (при протичане на ток Минимален брой 50 цикъла
25 А)
Време на реагиране 2ms
Механически характеристики
Механична якост (без протичане на ток) Минимален брой 1000
цикъла
Степен на защита при работа в IP65
съответствие с DIN EN 60529
Температурен диапазон -250C до +600C
Стандарти EN 60947-3

Защитата на AC страната на инвертора ще бъде с автоматичен прекъсвач (30 А) с

максимална изключвателна възможност Icn според БДС 60898 и БДС EN 60947-
2. По-този начин ще се осигури:
• защита на електрическите вериги срещу токове на късо съединение;
• защита на електрическите вериги срещу претоварване;
• управление;
• разединяване на веригата;
• защита на персонала срещу непряк контакт при системи на заземяване TN
и IT
На входа на AC таблoто ще бъде монтиран катоден отводител, който ще
отвежда в земята постъпващите по захранващата линия вълни на
пренапрежение. По този начин ще бъде изградена комплексна система за
мълниезащита.

• Заземителна и гръмоотводна инсталация

Предвижда се в района на фотоволтаичната система да се изгради
заземителна инсталация чрез полагане на шина 40/4 мм, стомана горещо
поцинкована и набиване на колове до постигане на необходимата стойност на
преходното съпротивление от 40 Ω.
Стойките на модулите, а заедно с тях и самите модули ще бъдат заземени, за да
намалят риска от натрупването на статични заряди. Към тях ще се заземят и
металните части на инверторите и AC таблото в общ заземителен контур. По
този начин ще се гарантира защита от индиректен допир до тоководещи части.
Самата гръмоотводна инсталация ще предпазва от преки попадения на мълнии с
импулсно съпротивление на заземлението от 10 Ω.

• Окабеляване

Свързването на фотоволтаичните модули ще се осъществява с помощта

на кабел FlexiSun, който е със сечение 4мм2 и издържа на UV лъчение.
Технически характеристики на кабел FlexiSun
Електрически параметри
Номинално напрежение (AC) UO/U 0.6/1.0 KV
Максимално напрежение (DC) 2.0 KV
Изпитване на AC/DC напрежение 6 kV/10 kV (в продължение на 15 мин.)
Термични и механични параметри
Температура на околната среда --40°C до +120°C в съответствие с
IEC60216

Устойчивост на минерално масло В съответствие с DIN EN 60811-2-1

Устойчивост на озон В съответствие с DIN VDE 0282-2,
HD 22.2 test type B
Устойчивост на UV лъчение В съответствие с UL 1581 xeno test

Кабелът за AC страната ще бъде СВТ (Силов кабел ниско напрежение с PVC

изолация и медни жила) 4 mm2 като пада на напрежение от инвертора до AC
таблото не трябва да превишава 1.5%.
Всички кабели ще бъдат положени в земя в PVC тръби, за да се осигури
херметичност на връзките и надеждна защита от механична повреда.

• Система за мониторинг

За мониторинг и управление на фотоволтаичната инсталация ще се

използва специализиран хардуер (AURORA EASY CONTROL). AURORA EASY
CONTROL предлага професионално решение за мониторинг, диагностика,
съхранение и графично представяне на данните, както и дистанционно
конфигуриране на системата. Към него могат да се свържат до 31 инвертора.
Чрез вградения уеб сървър може на място или дистанционно през GSM модем с
помощта на компютър да се следят параметрите на инверторите и системата,
слънчевата радиация, температурата на околната среда и модулите, както и
скоростта на вятъра. Всички тези данни при наличен интернет се изпращат на
виртуалния портал на фирмата производител, където се съхранява и представя в
удобен за разглеждане вид.

Технически характеристики на AURORA EASY CONTROL

 Параметър Стойност
Външна памет 32 MB
Работна температура ( 0 до +55 градуса)
Работно напрежение 115V-230V/50-60 Hz
Консумация <7.5 W
Размери 160 mm x 90 mm x 73 mm
Тегло 360 гр
Сензор за слънчева радиация PVI-AEC-IRR (0-10V)
Температурен сензор PT100
Вътрешен температурен сензор PT1000
Външен сензор за отчитане на вятъра PVI-AEC-WIND
Степен на защита според DIN EN 60529 IP30

Фиг. 50 Блокова схема на AURORA EASY CONTROL

• Сигурност и безопасност
Конфигурацията на оборудването необходимо за изграждането на
бъдещата фотоволтачина инсталация е подбрано така, че да осигурява
минимален експлоатационен риск и възможност от аварии. Всички компоненти
имат гаранционен и извънгаранционен сервиз и необходимите сертификати за
качество и декларации за съответствие (TUV, IEC, CE).
Монтирането на модулите, инверторите и трансформатора, както и
окабеляването и свързването към електрическата мрежа ще бъде извършено от
електроспециалисти.
За възпрепятстване на достъп от външни лица мястото ще бъде оградено.
 3.3 Резултати от изчисленията и икономически анализ

• Резултати от изчисленията

Извършените симулации с PVSyst имат за цел да покажат очакваното

годишно производство на електроенергия от 60kWp фотоволтаична инсталация
свързана с мрежата, с описаните в проектните проучвания компоненти.
Получените резултати са за една календарна година на базата на сумарната
годишна слънчева радиация за с.Снежина община Провадия.
Таб. 3.14.1 Очаквано годишно производство на ел.енергия за с.Снежина
изчислено с PVSyst
 Параметри Описание
Номинална мощност 60 000 Wp
Тип на модулите Тънкослойни
Брой на модулите 500
Инвертор POWER ONE PVI-6000-OUTD
Топология на инверторите Безтрансформаторна
Поддържаща конструкция Фиксирана (под ъгъл 30 градуса)
Очаквано годишно производство 64670 kWh/year

Таб. 3.14.2 Параметри на фотоволтаичната ситема в с.Снежина

• Икономически анализ
Съществуващото законодателство в момента определя преференциална
цена от 823 лв./MWh. за фотоволтаични инсталации с инсталирана мощност до 5
kWp. и цена от 755 лв./ MWh. за фотоволтаични инсталации с инсталирана
мощност над 5 kWp.
При първоначална инвестиция от 4500 €/kWp общата нетна стойност на
капиталовложението за 60 kWp фотоволтаична инсталация свързана с мрежата
ще възлезе на 270 000 €. Минималният срок за изплащане по определената от
ДКЕР изкупна цена (по курс EUR - 1.95) ще бъде 11,5 години, без да се взема в
предвид поддръжката на съоражението.

Като са вземат в предвид, следните фактори:

• Гаранционния срок на тънкослойните модули е 25 години, като през
първите 10години производителя гарантира 90% к.п.д. и 80% за
останалите 15 години;
• Средната годишната инфлация в страната за първите 12 години на
експлоатация е 5%, а през останалите - 4%;
• Приета е фиксирана преференциална цена от 755 лв. / MWh. за първите 10
години и прогнозирана пазарна цена за остатъчния период на
експлоатация цитирана от ЕАИФ.
• Годишен амортизационен процент от 4% присъщ на
електропроизводствени инсталации;
• Сумарна годишна хоризонтална пряка слънчева радиация е 1 301 kWh/m;
• Оперативните разходи възлизат на 0.42лв на произведен kWh, в които
влиза и застраховка от 0.25% от стойността на активите;
• Европейски фондове субсидират до 70% от стойността на такива проекти,
за проекти на стойност до 300 000 €.
 Изводи:

От взетите технически решения относно проектирането на 60 kWp

фотоволтаична (PV) инсталация свързана с мрежата могат да се направят
следните изводи:
 Поради преференциалната изкупна цена определена от ДКЕВР е
рентабилно инсталирането на фотоволтаични системи, след одобрение на
проект от еврофондове;
 Основния критерий за избор на място за монтиране на PV системи се
определя най-вече от годишната сумарна слънчева радиация и
продължителността на слънчевото греене;
 Избран е инвертор с безтрансформаторна топология, за да се избегнат
загуби в трансформатора по-големи от 3 % ;
 Избрана е фиксирана поддържаща конструкция, за да се осигури
паралелен срок на експлоатация на модулите и стойките, както и по-малки
капиталовложения;
 Направеният икономически анализ на проекта дава ясна представа, че
основния проблем при инвестирането във фотоволтаиците е високата
първоначална цена и бавната възвращаемост на капиталовложенията.

ГЛАВА 4. АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ

• Подробно е описан принципът на работа на фотоволтаиците.

• Разгледан е термо-фотоволтаичен генератор като едно от най-
перспективните иновативни решения за преобразуване на слънчевата
енергия в топлина и електричество (когенерация).
• Описани са организационно - икономически аспекти на проектите за
фотоволтаични електрогенераторни системи
• Детайлно са разгледани компонентите на една фотоволтаична централа
свързана с мрежата, като в същото време е наблегнато на различните
приложими варианти в практиката.
• Направено е проектиране на 60 kWp фотоволтаична инсталация свързана с
мрежата в с.Снежина и е отчетено очакваното годишно
енергопроизводство с помощта на един световно използван програмен
продукт (PVSyst).
• Накрая е показана икономическата страна на проекта и са направени
съответните изводи.
 Изводът който може да бъде напревен е следният. Изграждането
на фотоволтаични инсталиации в България е подходящо при:

• Липса на прекарана глобална електрическа мрежа или финансово

неизгодно доставяне на такава.

• Когато имаме чести прекъсвания на електрозахранването поради

технически или други неизправности, соларната система може да бъде
заместител, докато се възстанови нормалната дейност на глобалната
система за доставка на електроенергия.

• С инсталиране на такава система потребителят става независим.

• При получаване на електроенергия от соларната система нямаме

замърсяване на околната среда, т.е. тя е зелена енергия.
• Производство на електроенергия с цел печалба.

Използвана литература:

1. Доц.М.Бобчева, проф.С.Табаков, доц.П.Горанов ‘Преобразувателна техника’,

София 2002г.
2. http://www.tonchev.org/presinfopvtermocogenerator.html, Георги Тончев
Новоизобретен български слънчев термо-фотоволтаичен (електрически) когенератор
3. Райна Младенчева, „Фотоволтаични електросистеми” , Ековат Технологии,
2009г.
4. Материали от интернет:
• www.sma.de (Производител на инвертори и SMA Sunny Design)
• www.pvsyst.com (Програмен продукт за симулация на PV инсталации)
• www.meteonorm.com (Софтуер с база данни за слънчевата радиация)
• http://earth.google.com/ (Сателитни снимки на земята)
• http://www.pvresources.com

• http://sunbird.jrc.it

• http://www.dker.bg/