Professional Documents
Culture Documents
2019
1,50 лв. Год. 28
В броя:
Райнер Мария Рилке
Ролан Барт
Давид Албахари
Петя Кокудева
Никита Нанков
Христо Христов
И още:
За новата “Медея”
на Снежина Петрова
и Десислава Шпатова
Н Е П Р Е М Ъ ЛЧ А Н О
2
разкритията, които направих по тези много дълбоки интереси сме засегнали. Използвам случая да заявя също така проверка на печатните издания, като
дела, изваждайки на бял Интересите на противниците на категоричното си намерение, че ще журналист по това време във в. „Дневник”
свят трита фалита на истината за комунистическия режим потърся правата си в съда срещу (тогава проверката установи, че нито
БКП, тайната продажба на и неговите престъпления, интересите всяка медия или лице, които решат един журналист в изданието не е свързан с
златния резерв от Живков, на противниците на демокрацията, на да разпространят фалшива новина в тоталитарните комунистически служби).
истината за концлагера противниците на свободното слово, посочените анонимни блогове, като част
които оставихме 30 години да тровят от сценария на авторите му, а именно ХРИСТО ХРИСТОВ
Литературен вестник 3-9.07.2019
С т о Л и ц а
Изстъпвайки от сцената
Поставянето на новия превод на пространство, като фон, като тътен човешките измерения и отпраща
Еврипидовата „Медея“ (дело на зад гърба, като психическо отклонение, автоматично към нечовешкото. Заедно
3
бърсалки за под и правя подробен план за действаме при дъжд. Сещам се, че не съм механично. Днес следобед
представлението при дъжд. яла, не съм се къпала, не съм обърнала 20.15 – Публиката влиза. спрях да треперя
11.00 – Нямам спомен какво правя, внимание на децата си. 20.30 – Заставам на изходна позиция. и написах този
прогнозите са ужасяващи. 18.00 – Отивам до хотела за 15 мин. На Плача. Моля се. Моля се. Моля се за чудо. текст.
12.00 – Нямам спомен, но още е слънчево. връщане към Античния виждам първите 21.15 – Излизам на сцената.
13.00 – В София вали и започват капки дъжд върху предното стъкло. Всички деца до едно са на сцената!
запитвания дали ще играем – казвам ДА. Пускам чистачки. В задръстване съм. Заповядвам си: не плачи! Литературен вестник 3-9.07.2019
В И Т Р И Н А П Р О Ч Е Т Е Н О Д Н Е С
Обвинена в поезия
За дебютната стихосбирка „Двор на спокойствието“ на Евелина Митева
„Чувствам се обвинена / в писане на стихове, които създават атмосфера и фон
поезия“, споделя лирическото аз на на цялото. Сезоните са чести щрихи в
Евелина Митева в стихотворението пейзажа, отличителни времена на места и
„Двор на спокойствието“, дало името гледки – сребърен дъжд в залива на Корфу,
и на цялата книга (Scalino, 2018). Сякаш луна и сенокос, сухата и остра метличина
извинително и с леко смущение авторката на лятото, езическият вятър, гледан от
излиза на поетичната сцена с дебютната купола на „Сан Пиетро”.
си стихосбирка – „че каква поезия е
Лилия Гурова, „Обяснение, разбиране това?“, прозвучава по-нататък в същия Езически вятър! Едно от най-красивите
и извод“, С., „Нов български
текст един хладен глас на съмнението. открития в тази книга!
университет“, 2019, 202 стр., 10 лв.
Като всеки реторичен въпрос, и този
Лилия Гурова е дългогодишен не се нуждае от отговор. Но все пак тя Вятърът е движение, но в стихосбирката
преподавател по философия на науката му дава отговор. Този глас може да е има и запомнящи се поетически
и когнитивната психология. В книгата вътрешният глас на колебанието, и това наблюдения на покой и на граничност.
са представени два модела на научно е, струва ми се, интуитивният прочит. Такава естествена граница например
разбиране: т.нар. „номологичен модел“, Но може да е и външен глас, гласът на представляват бреговете на „Рубикон,
при който обясненията се позовават на скептичния друг, на читателя и критика, Рейн или Океанът“ (забележете също
научен закон или универсална хипотеза,
на отхвърлящата външна среда. В един по- фината алитерация тук – повторението
и т.нар. „инференциален модел“, който
залага не толкова на структурата на голям мащаб, той е и гласът на днешния на съгласни р, б, н, к) от стихотворението
обяснението, колкото на изводите, които ден, рефлективно маргинализиращ „Решения“. В „Езерата“ пък става дума
можем да направим въз основа на него. поезията като цяло. Сякаш за да пишеш за покоя и застиналостта на водния
Един вид методология на науката, тази поезия днес, се нуждаеш от извинение и басейн, без бързеи и водопади. Тези езера са
книга може да се чете и буквално като причина. И за да изпълни тези очаквания заспали и не познават нито вълнението и
пример за оформяне на научно изследване: към поета от страна на съмняващото промяната, нито дълбините си.
от ясния стил на изразяване до отлично се вътре и вън, авторката все пак се
изработените бележки и индекси. наема да даде отговор по-нататък в „Двор на спокойствието“ е първата
същото стихотворение. Един вид – книга от един поетически триптих.
със значения погледи. И плътта. С
презастрахова се и дори извежда Намерението е другите две части да
радостта и сетивността на плътта
обяснението си един път в заглавието на бъдат публикувани последователно през
и с класическото усещане за грях и
стихотворението, и втори – в заглавието тази и през следващата година. Програмно
сладост. В книгата се разиграва един
на стихосбирката, така набляга на него звучи финалното стихотворение,
широк спектър на любовното отношение
двойно. В нейния отговор се съдържат което подчертава и афинитета
между мъж и жена, по същество банално,
крехкостта и красивата чупливост на на авторката към философските
но елегантно прокарано в текстовете.
поезията й, но също и решителността теми. Евелина Митева е завършила
Голямо достойнство на стихосбирката
и интелектуалната сила, върху чиято философия в Софийския университет,
е, че любовните текстове, за радост,
основа текстовете се издигат. Своята специализирала е средновековна философия
често успяват да бъдат сдържани и умни,
поезия и повода за написването й тя в университетите на Бари и Кьолн.
а където не са – то е от неопитност,
определя като „вървене и плач (…) / в Понастоящем живее в Кьолн, което
следователно – преодолим недостатък в
търсене на един двор на спокойствието, / обяснява присъствието на поетическия
бъдеще.
невидим отвън вътрешен двор с дърво“. образ на Рейн и изобщо на реката в
Цочо Бояджиев, „Историко-философски
изследвания. Средновековие“, т. II.1, С., Нощта се отронва гъста „като вино, текстовете й. Стиховете й по този
„Изток-Запад“, 2019, 460 стр., 26 лв. Това е поезия на движение и търсене, начин представляват един добър пример
като грях, като кръв“ („Черна нощ“,
на оголване на скритото, на надничане за най-нова поезия на български език
24). Спорно е дали такова натрупване
В този втори том от поредицата с отвъд ежедневния шум; поезия за пауза от автори от рейнското културно
научни произведения на Цочо Бояджиев на сравнения е красиво напластяване на
в делника. Но дали спокойствието пространство (подобни поетически
са включени две книги: „Философия на образи, или е претрупване. От трите
не е привидно? Непостижимо? Друга примери откриваме при Албена Тодорова
европейското Средновековие“ от 1994 г. изброени обекта (вино, грях и кръв)
форма на тревожност? Текстовете и други). Класическото й гимназиално
и „Ренесансът на XII век. Природата единствено вторият е абстрактен,
ни дават основание да го разчитаме и образование пък се усеща в сигурния
и човекът“ от 1991 г. Първата единствено грехът няма тяло. Доколкото
представлява подробен учебен курс по като неосъществима мечта. Такъв двор щрих при описанието на древни места, на
гъстотата е определение за материални
средновековна философия (в края на всяка възможен ли е? В него дървото се издига рухващи империи, оттам идва вероятно и
обекти, свързването на гъстота и грях
глава е добавен и текст от разглеждан като удивителен знак. Или като карфица, образът на Рубикон, изобщо – усещането
първоначално озадачава. Би могло да
автор), а втората – изпълнена в типичния указваща мястото върху вътрешна карта за власт, вечност и край.
бъде сполучлива метафора. Освен това
за българската културология от началото на битието.
вино и кръв са прекалено близки образи и
на 90-те дискурс на символните форми. Но ето какво обещава финалното
изброяването им в един стих е по-скоро
Успоредно с този том излезе и нова Солидната по обем първа книга съдържа стихотворение:
стихосбирка на Цочо Бояджиев, озаглавена неловко. Интересно обаче тук е умно и
49 предимно кратки стихотворения,
„Книга на разкаянията и утешенията“ ловко прокараното в стиха преминаване
сдържани, внимателни и пестеливи, И се питаме следователно
(изд. „Жанет 45“). от безтелесност към тяло: „плътта (…)
писани през дълъг период от време. – дали така, тръгнали за натам,
копнее за грях“ и в нощта, която според
Последното уточнение за дългия период за далечното някъде,
стиха е равна на грях, се търкулва душата
не е излишно – от една страна, то дава ще стигнем до винаги и навсякъде
като натежала ябълка. У читателя
отговор за неравностите в сборника или до днес и доникъде,
изникват паралелните образи и техните
(зрели и опитни стихотворения си закъсали насред пустошта
съответстващи си движения – на
делят мястото с по-неловки поетически на собственото си време-пространство.
ябълката, която се търкулва в нощта,
опити); от друга страна, с него може да Този въпрос ще бъде разгледан
както тялото се търкулва в греха.
се обясни настаняващото се у читателя в следващото ни съчинение.
Подобно отелесяване срещаме и в друг
усещане за събирано на дребно, за липса на
текст, фрагментарен и отново ноктурен:
кристализирала концепция и център. Или Намерението, заявено мисловно и
„Тъмнината слиза по стълбите; / твоят
все пак дървото в средата на вътрешния естетически, предизвестява появата
глас ме застига – / ти си вече част от
двор може да понесе тази роля? Да държи на едно поетическо удоволствие.
плътта ми“.
цялата книжна конструкция, препращайки Очакването, че в следващите две
към себе си винаги когато цялото книги ще попаднат зрелите и най-
Ирина Александрова, „Данаил Крапчев – В тази книга има жива плът, има тяло,
заплашва да се раздроби? Разбира се, такъв нови стихотворения на Евелина
първопроходецът“, С., „Издателско има кръв; стръвност и светлина. В нея
център не е задължителен. Но щом като Митева, внимателно подбрани след
ателие Аб“, 2019, 268 стр., 14 лв. присъства образът на една героиня воин,
няма център и ясна концепция, тогава смело отхвърляне на не чак толкова
божествена, с тяло „като двуостър
Макар и рядко четена, публицистиката чисто структурно книгата можеше да си сполучливите измежду тях (всеки добър
меч“ в мрака, „остър до блясък“. Този
на Крапчев – издателя на в-к „Зора“, убит позволи повече свобода, експерименти и поет има планини от средно добри
женски образ преминава културно през
веднага след преврата на 9 септември – е полет, но сякаш авторката не се възползва стихотворения, с които не знае какво да
цивилизации и времена. Но той е също
достъпна чрез преиздадения през 1992 г. от нея. Има известна структурна захване), зарежда читателя с оптимизъм.
обемист том със заглавие „Изминат и битов, което му свива хладната
скованост и премереност, което сигурно
път“. По-интересен и енигматичен е претенция за вечност и го прави близък
би могло да се оправдае с факта на ПЕТЯ ХАЙНРИХ
4
като че ли неговият образ, моделът за и познат, без да му отнема културния
дебюта.
журналистика, който той пласт и да го снишава: „безкрайна пустош
задава. Ирина Александрова / е домът ми, / и няма нищо гръцко в тази
събира различни впечатления Повтарящ се мотив в книгата е
драма“.
и оценки на съвременници любовното горене – с търсенето,
и потомци на легендарния прелъстяването, (не)осъществяването Евелина Митева, „Двор на
Стихове за плът и драма по приятен
журналист. и разминаването. Срещащите се, назрели спокойствието“, „Scalino“, 2018.
начин са разположени между сезонни
Литературен вестник 3-9.07.2019
В Н И М А Н И Е Т О Н А М А Л К И Т Е В И Т Р И Н А
5
ми казват. все още установено чувство за минало,
Но не ги е описала, по пътя към Фиджи настояще и бъдеще. Героят се
Така е, защото това, което от снежинките правеше
отговарям. казва Светоний (симпатична
движи героите на разказа – пясъчни кули.
Само когато сме заедно, анаграма на Светослав) и една
язовецът и свраката, не са ги подреждаме в друг. Телефонът му няма обхват, сутрин се събужда в антична
някакви вътрешни мотиви но зная къде е. Сердика.
и личностни черти, каквито Ако го срещна отново,
няма път да се върна. Литературен вестник 3-9.07.2019
А Р Х И В Н А М О Д Е Р Н О С Т Т А
И мперията
(откъси)
на знаците тялото, с ръката, която претегля и работи, която
рисува или покрива с мазки. Това качество не е цветът, а
досегът. Приготвеният за ядене ориз (чиято абсолютно
специална идентичност се засвидетелства със специална
което в майчиния му език го отдалечава от другия: дума, различна от тази за суровия ориз) не може да
Ролан Барт се определи другояче, освен чрез един вид отрицание
произходът на говорещия – географски и социален,
неговото ниво на култура, интелигентност, вкус, на материята: той е едновременно плътен и ронлив,
образът, който си е изградил като личност и който ви неговата предопределеност като субстанция е тази
Между 1966 и 1968 г. Ролан Барт посещава Япония три на фрагмента, на нежно оформената купчинка. Той е
пъти по покана на Морис Панге, ръководител на Френско- предлага да опознаете. Какво облекчение за чужденеца!
Тук аз съм защитен от глупостта, вулгарността, единственият „тежък“ елемент в японската кухня
японския институт в Токио. Резултатът от тези (антиномична на китайската); той е това, което
посещения е публикуваната през 1971 г. книжка (около суетата, префинените обноски, национализма,
нормалността. Докато се движа, непознатият език, се натрупва – за разлика от това, което плава; той
130 стр.) с кратки бележки, снимки и коментари върху образува върху масата една компактна белота, която
Япония, озаглавена „Империята на знаците“. И до днес чието придихание, чието емоционално дишане аз
въпреки това долавям, предизвиква около мен един лек е едновременно гранулозна (за разлика от хлебната) и
Барт остава един от най-четените западни философи в прахообразна. Това, което идва на масата сгъстено и
Япония. През 2000 г. са публикувани в превод на японски световъртеж и ме привлича към този изкуствен вакуум,
създаден сякаш само за мен, за да се насладя на една слепено, се разпада с едно докосване на двете пръчици,
неговите събрани съчинения, а първата му книга, с която без обаче да се разпилява, сякаш разделянето на зърната
става прочут – „Нулевата степен на почерка“, достига празнота, облекчен от бремето на завършения смисъл.
Но как се оправяте с тамошния език? Разбирайте: Как служи единствено за това, за да произведе една нова
продажби от близо 50 000 екземпляра. неделима свързаност; едно премерено (и незавършено)
задоволявате тази насъщна нужда от общуване? Или
още по-точното идеологическо твърдение, скрито зад отстъпничество от самото хранене, отиване отвъд
Някъде там него (или вътре в него) – това е, което се предлага на
практическите въпроси: Няма общуване без говорене.
Оказва се обаче, че в тази страна (Япония) империята масата.
Да речем, че искам да си представя един въображаем По същия начин, но в другия край върху полето на
народ. Бих могъл да му дам някое съчинено от мен име, на означаващите е толкова обширна и се простира
толкова далеч отвъд границите на езика, че в размяната субстанциите, е японската супа (тази дума супа е
да се отнасям съзнателно към него като към обект всъщност неоправдано гъста, докато чорба напомня за
от роман, да създам някоя нова Гарабания1, така че на знаци се е запазило едно особено богатство, една
подвижност и изумителна възможност да си конкретен гостилница)2, която добавя в хранителната игра нюанс
да не компрометирам никоя действителна страна с на чистота. В нашата кухня бистрата супа е бедна супа;
моята фантазия (макар че тогава ще компрометирам въпреки езиковия мрак, а понякога и даже вследствие на
този мрак. Причината за това е, че в Япония тялото но тук нежността на бульона, притежаващ флуидното
собствената си фантазия с тези литературни знаци). тяло на вода, соевата или в друг случай бобена паста,
Мога освен това – без никаква претенция, че представям съществува, действа, изявява се и се отдава без истерия,
без нарцисизъм, а сякаш следвайки някаква еротична оскъдното присъствие на твърди елементи (не повече
или анализирам действителността, което е основната от два или три: стръкче водорасло, стружка зеленчук
поза на западния дискурс, – да отделя на някое място от цел, в която въпреки това няма показност. Не гласът (с
който ние отъждествяваме „правата“ на личността) или парченце риба), които, плавайки, разделят малкото
света (някъде там) известен брой характерни елементи количество вода и създават идеята за една прозрачна
(в графичния и лингвистичен смисъл на думата) и от тях е този, който общува, който споделя с другия (споделя
какво обаче: нашата душа ли, по необходимост винаги плътност, за хранителност без мазнина, за еликсир,
целенасочено да си създам една система. Тази система ще чиято сила е пряко свързана с неговата чистота. Нещо
нарека тук Япония. прекрасна; или може би нашата искреност, нашето
положение?); цялото тяло (очите, усмивката, жестът, водно (не воднисто), нещо нежно и морско навява
Изтокът и Западът следователно няма да бъдат мисълта за извор, за дълбоко скрита жизненост.
тълкувани тук като някакви „реалности“, които могат облеклото) ви въвлича в едно бърборене, от което
обаче съвършеното владеене на кодовете на общуване Така японското хранене се разгръща в една мини система
да се изследват и противопоставят исторически, от субстанции (от бистрото до онова, което се
философски, културно и политически. Не търся със е отстранило всичко регресивно или инфантилно. Да си
уговориш среща (чрез жестове, рисунки и имена) отнема дели), в едно своеобразно потрепване на означаващото.
закопнели очи някаква източна ценност; Изтокът ми Ето ги елементарните характеристики на писането,
е безразличен, за мен той е просто набор от елементи, без съмнение цял час, но през този един час – пожертван
за едно съобщение, което би достигнало за миг, ако би разгърнати в нещо като изпразване на езика. Изглежда,
чието разположение и разиграване в тази изцяло това е японското хранене: едно хранене-писане, зависимо
измислена от мен игра ме привлича с идеята за една било произнесено (постигайки своето, без всъщност
да казва нищо) – цялото тяло на другия ти е станало от жестовете на разделяне и избор, които превръщат
необичайна система от символи, напълно различна от храната в един вид писмовна следа, но не върху чинията
нашата. Това, което може да се търси на изток, не са близко, позволило ти е да го опиташ, разкрило се е пред
теб, разгърнало е – без някаква конкретна цел – своя (нищо общо с фотографираната храна, с онези цветни
някакви различни символи, някаква друга метафизика композиции в нашите женски списания), а върху едно
или друга мъдрост (макар тя да изглежда доста разказ, своя собствен текст.
пространство с дълбочина, което разполага на различни
привлекателно); това, което следва да се търси, е нива човека, масата за хранене и вселената. Защото
възможността за промяна, мутация и дори революция писането е точно този акт, който в едно и също усилие
в същността на символните ни системи. Някой ден е Вода и купчинка ориз
свързва онова, което не може да бъде уловено заедно
хубаво да напишем историята на този мрак, в който върху плоското пространство на репрезентацията.
се намираме; да осветим плътността на собствения Блюдото за вечеря напомня за най-изтънчена картина.
ни нарцисизъм и да оценим отново онези няколко На тъмен фон в една обща рамка са подредени най-
различни обекти (купички, кутийки, сосиери, пръчици за Пръчици
повика за промяна, дочути тук и там през вековете,
както и последвалото ги неминуемо утвърждаване на хранене, малки купчинки с храни, малко сив джинджифил,
няколко лентички оранжеви зеленчуци, кафяв сос за На плаващия пазар в Банкок всеки търговец е застанал
идеологията, състоящо се в един вид аклиматизиране върху малко завързано кану. Продава съвсем оскъдно
на нашето неведение за Азия чрез използване на познати фон). Понеже тези съдове и късове храна са все малки и
нежни, но многобройни, човек би си казал, че блюдата количество храна: някоя зърнена култура, няколко яйца,
нам езици (Изтокът на Волтер, на Ревю Азиатик, банана, кокосови орехи, някой плод манго, малко люти
на Пиер Лоти или на Air France). Днес без съмнение са потвърждение на прочутото определение, дадено от
Пиеро дела Франческа, според когото: „Картината не е чушки (изброявам само назовимото). От самия продавач,
можем да узнаем хиляди неща за Изтока: нужно е през лодката му, та до неговата стока всичко е малко.
познанието да се впрегне в един почти непосилен нищо друго освен демонстрация на повърхности и тела,
които стават съразмерно все по-големи или по-малки“. Западната храна – натрупвана, възхвалявана, раздувана
труд, чието забавяне е единствено резултат от нещо до внушителност, обвързвана с всякакви престижни
като идеологическо затъмнение. Нужно е също така Въпреки това на този ред, който изглежда толкова
вкусен, му е писано да бъде развален и преправен според операции – се стреми към едрото, голямото, богатото,
обаче да оставим съзнателно настрана някои обширни обилното. Източната върви в точно обратната посока,
зони на мрак (капиталистическа Япония, влиянието самия ритъм на храненето. Това, което в началото е
било една завършена картина, става работна площадка тя клони към безкрайно малкото. Съдбата на една
на американската култура, техническия прогрес) и краставица не е в камарата с други краставици или в
да насочим оскъдната си светлина не в търсене на или шахматна дъска: едно пространство не за гледане,
а за работа и игра. Оказва се, че картината е била нейното уголемяване, а в нейното разрязване, в нежното
други символи, ами на пукнатините в системата разделяне на парчета, както се казва в това хайку:
от символи. Тези пукнатини не се разкриват върху просто палитра (работна повърхност), с която вие
нивото на продуктите на една култура; това, което ще играете в хода на вашето хранене, като вземате
от едно място парче зеленчук, от друго – малко ориз, Разрязана краставица.
е представено тук – надявам се – не принадлежи на Сокът й
японското изкуство, японския урбанизъм и японската от трето – някаква подправка, от четвърто – глътка
супа… следвайки една свободна последователност по Рисува стъпките на паяка.
кухня. Авторът не е фотографирал Япония. Всъщност
стана точно обратното: Япония го заслепи с хилядите подобие на писаря (именно на японския писар), който
стои пред комплект панички с мастило и едновременно Съществува нещо като конвергенция между малкото
си светкавици. Или още по-добре: Япония го постави и ядливото. Нещата не са малки само затова, за да
в ситуация на писане. Тази ситуация предизвиква е уверен и се колебае. По този начин храненето, без да
бъде обезценявано или омаловажавано (изобщо не става можем да ги изядем; те са поднесени за ядене, за да
нещо като разтърсване на личността, преобръщане се осъществи тяхната същност, която е да бъдат
на прочетеното, един вид шок на смисъла, разкъсан и дума за някакво безразличие към храната – отношение,
което винаги съдържа някакъв морал), придобива вида малки. Следователно, връзката между източната
доведен до границата на собствената си неприкосновена храна и пръчицата не може да е само функционална или
празнота, без нито за миг обектът да спира да означава и на един вид работа или игра, която не залага толкова
върху трансформацията на началните продукти, което инструментална. Храните се нарязват, за да да бъдат
да излъчва желание. В крайна сметка писането е сатори. хванати с пръчицата, но пръчицата съществува и затова,
Сатори (дзен събитието) е повече или по-малко силен е собствената цел на готвенето (японската храна
обаче е съвсем малко готвена, продуктите идват на защото самите храни са нарязани на малки късове.
трус, който без никакви церемонии помита познанието Едно и също движение, една и съща форма определя и
и субекта, отваряйки празнота в езика. А именно масата в натурален вид и единствената процедура, на
която са наистина подложени, е нарязване), а по-скоро материята, и нейния инструмент: разделянето.
отваряне на празнота в езика представлява и самото Пръчицата има и други функции освен тази да отнесе
писане. От тази празнота се раждат елементите, с върху едно подвижно, вдъхновено смесване на елементи,
чийто ред не е предварително фиксиран от някакъв храната от чинията до устата (която е всъщност
които дзен, освободен от всяка тирания на смисъла, най-малко важна, защото е функция и на пръстите
изписва японските градини, жестове, къщи, букети, лица протокол (можете спокойно да си вземете едно след
друго лъжица супа, малко ориз и хапка зеленчуци), и и вилицата). Тези функции са си специфично нейни.
и насилие. Първо, пръчицата, както се вижда и от нейната форма,
понеже цялата работа на храненето е в композирането
на тези елементи, докато ги композирате, вие всъщност има дейктична функция: тя показва храната, посочва
Без език съответното късче, дава му съществуване със самия
създавате, всъщност правите това, което ядете.
Затова и отделното ядене не е някакъв вече обективиран индексиращ жест на избора. По този начин приемането
Шумолящата маса на непознатия език образува нещо на храна не следва някаква механична последователност,
като фина защита около чужденеца (стига съответната продукт, чието приготвяне в нашата култура е някак
срамежливо отдалечено времево и пространствено. при която човек по необходимост поглъща една след
страна да не е враждебна към него), обгръща го с един друга частиците от едно и също блюдо; посочвайки
звуков филм, който не допуска до ушите нищо от онова, Това не са нашите гозби, приготвяни предварително
зад стените на кухнята – едно тайно пространство, какво избира (тоест, избирайки за миг това, а не онова),
в което всичко е позволено, стига оттам да излезе пръчицата въвежда в храненето не ред, а въображение
1
Барт визира малката книга на Анри Мишо от 1936 г. и един вид каприз, чието осъществяване е при всички
едно добре композирано, украсено, напарфюмирано
6
„Пътуване във Великогарабания“, в която се разказва за
измислената страна Grand Garabagne. – Б. пр. и напомадено произведение. Оттам и живият (не положения интелигентна, а не механична дейност.
казвам естествен) характер на японското хранене, Друга функция на двойната пръчица е да щипне късчето
осъществяващо по всяко време на годината мечтата на храна (а не да го прободе, както правят нашите вилици).
поета, който казва: „О, нека честваме пролетта с най- И все пак щипвам е твърде силна дума, твърде агресивна
фини късове храна…“. (тази дума напомня за малките, пакостливи момиченца,
Японското хранене прилича на живописта по още за хирурзите с техните пинсети, за шивачите и
едно качество, което обаче има минимално визуално
въздействие; едно качество, изначално свързано с
2
Барт говори за soup и potage и прави връзка между potage и
Литературен вестник 3-9.07.2019 pension de famille, нещо като хан или гостилница. – Б. пр.
А Р Х И В Н А М О Д Е Р Н О С Т Т А
чувствителните, ощипани натури). Храната всъщност с едно-единствено, непрекъснато движение, и чието комбиниране
не претърпява по-голямо въздействие от това, което съответно, поради самите характеристики на образува система.
е необходимо, за да я вдигнеш и отнесеш до устата. В хартията и мастилото, тя не може повече да Човек може да намери
движението на пръчиците, допълнително омекотено от бъде коригирана. По същия начин, веднъж пуснато адреса по план за
самата им материя – голо или лакирано дърво – има нещо в игра, топчето не може да бъде отклонено и ще ориентиране (нарисуван
майчинско, нещо от добре премерения захват, с който се счита за нечувана подлост някой да разтресе или отпечатан), един вид
майката премества своето дете. Става въпрос за сила (в машината, както правят нашите западни географско упътване,
операционалния смисъл на тази дума), а не за насилие. хитреци. Пътят на топчето е предопределен от което ситуира търсеното
И действително тук може да се наблюдава цяло едно мига на неговото пускане в игра. жилище по отношение на
поведение. То се вижда добре при дългите пръчици на Но за какво служи това изкуство? Да организира някакъв познат обект,
готвача, които служат не за изяждане, а за приготвяне един цикъл на хранене. Западната машина например гара. Местните
на храните. Неговият инструмент никога не пробива, утвърждава символизма на пенетрацията. са истински майстори на
не разкъсва, не разпорва, не нанася рани, а само избира, Целта е с един добре премерен удар да се този род импровизирани
обръща, отнася. Защото за да раздели – трета нейна завоюва каката, която чака в предизвикателна рисунки. Върху нищо
функция – пръчицата отделя, драсва, клъвва, вместо поза под светлините на таблото. В пачинко и никакъв къс хартия
да разрязва и пробожда по маниера на нашите прибори. няма секс (в Япония – в тази страна, която изведнъж виждаш да се
Тя никога не упражнява насилие върху храната, ами наричам Япония – сексуалността е в секса, а не появява улица, кооперация,
малко по малко я разнищва (в случая с растенията) другаде, докато в САЩ е точно обратното: канал, железопътна
или я раздробява (в случая с рибата или змиорките), сексът е навсякъде, само не и в сексуалността). линия, магазин, и ето
откривайки естествените цепнатини на материята, Машините за пачинко са хранилки, подредени в че споделянето на един
в което впрочем напомня много повече за пръста на редици. Играчът храни машината с топчета – с адрес се превръща в
древния човек, отколкото за ножа. един жест, който е повтарян толкова бързо, изтънчена комуникация,
И накрая, може би най-красивата функция на двойните че изгледа непрекъснат. Той буквално я тъпче с в която тялото става
пръчици. Те правят мост между човека и храната: топчета – както се тъпче пълнежът на пуйка. важно и дава живот на
било като се кръстосат като две ръце и подобно на От време на време машината, вече заситена, едно цяло изкуство на
подпора, а не на щипка се плъзнат под пряспата с ориз, освобождава нещо като диария от топчета графичния жест. Винаги
за да го поемат и отнесат до устата на хранещия и само за няколко йени играчът е символично е наслада да наблюдаваш
се; било като използват един древен жест, познат окъпан с пари. Вече става ясно защо тази игра как някой пише, а още
в целия Изток, а именно като някаква лопатка да се играе толкова сериозно. Противопоставяйки повече как рисува. Всеки
накарат тази хранителна топка сняг да се плъзне на капиталистическата липса на щедрост, на Една от фотографиите, включена от Барт в път, когато някой ми дава
от купичката до самите устни. Във всички тези своеобразната констипация в заплащането този оригиналното издание на неговата книга адреса си по този начин,
употреби, във всички жестове, в които ни въвлича, отприщен и мечтан поток от топчета, тя в аз улавям жеста на моя
пръчицата се противопоставя на нашия нож и на един миг сякаш напълва с пари ръцете на играча. събеседник, с който той обръща молива на другия край,
неговата хищна посестрима: вилицата. Пръчицата където е гумичката, за да изтрие с истинска нежност
е инструмент за хранене, който отказва да сече, Центростремителни градове и град с празен център прекалено дългата линия на някоя улица или чертичката
пробожда, ръга и осакатява (жестовете на насилие са на виадукт; и въпреки че гумичката е предмет, напълно
минимални и са запазени за подготовката на храната Правоъгълно или мрежовидно оформените градове противоположен на японската графична традиция, в
за готвене; продавачът на риба например, който одира (Лос Анджелис например) събуждат у нас едно този незначителен жест има нещо съвсем спокойно,
пред нас живата змиорка, като в жертвоприношение дълбоко чувство на тревога. Те нараняват нашето грижовно и уверено – сякаш и тук тялото „работи с
едновременно убива храната и се очиства от кинестетично чувство за града, което очаква всяко повече внимание от духа“ по препоръката на прочутия
убийството). Чрез пръчицата за хранене храната градско пространство да има център, до който човек актьор Зеами.3 Така споделянето на адреса става много
престава да бъде плячка, върху която някой упражнява може да отиде и да се върне; да има едно комплексно по-важно от самия адрес; напълно потопен в това
насилие (месо, за което някой се сражава), и става място, за което човек да мечтае и по отношение на действие, само мога да се надявам то да продължава с
една субстанция, обект на хармоничен пренос. Тя което да напредва или отстъпва; с една дума – място, часове.
трансформира предварително разделената материя в на което човек да открива себе си. По много причини Човек освен това може, ако вече познава адреса, на
един вид храна за птици, а ориза – в поток от мляко. С (исторически, икономически, религиозни, военни) Западът който отива, да направлява сам таксиметровия шофьор
един майчински маниер тя неуморно влиза в ролята на е усвоил даже твърде добре този закон: всичките му улица по улица. Може, най-сетне, и да прати шофьора да
птицата, хранеща с човка своите малки, оставяйки на градове са концентрични. Но също така, в съгласие бъде упътен сам от домакина, при когото се отива, по
нас да следваме хранителните си порядки като хищници, със самия ход на западната метафизика, за която някой от онези грамадни червени телефони, инсталирани
въоръжени с пики и ножове. всеки център е и място на истината, центровете на буквално до всяка улична сергия.
нашите градове са винаги пълни. Те са едно специално Всичко това превръща визуалния опит в ключов елемент
Пачинко означено място, в което се събират и кондензират от ориентацията. Подобно твърдение може и да звучи
ценностите на нашата цивилизация: духовността банално, ако ставаше въпрос за джунглата или саваната,
Пачинко е вид слот игра. Купуваш си от тезгяха малък (чрез църквите), властта (чрез офисите), парите (чрез но изобщо не е такова, ако си помислим, че се отнася до
запас от метални топчета, после, вече пред машината банките), търговията (чрез големите магазини), езикът един от най-големите съвременни градове, опознаването
(нещо като вертикален екран) с една ръка започваш да (чрез агорите, кафетата и променадите). Да отидеш на които обикновено е подсигурено с всякакви карти,
я захранваш топче по топче през своеобразно устие, в центъра на един наш град означава да се срещнеш гидове, телефонни указатели или с една дума – от
докато с другата, с помощта на клапа, изтласкваш със социалната „истина“, да участваш в гордата цялата печатна култура, а не от някакви си жестове.
топчето през поредица от шикани. Ако първоначалният преизпълненост на „реалността“. Тук, точно обратно, жилищното пространство не е
тласък е добър (нито много силен, нито много слаб), Градът обаче, за който говоря (Токио), ни предлага един поддържано от никаква абстракция. С изключение на
изтласканото топче освобождава порой от други безценен парадокс: той има център, но този център кадастъра, става въпрос за една чиста случайност.
топчета, които се изсипват в ръката ти и с които е празен. Целият град се върти около едно място, Много повече фактическа, отколкото законова, тя
не ти остава нищо друго, освен да започнеш отново – което е едновременно забранено и индиферентно; едно спира да утвърждава връзката между идентичност
освен ако не предпочиташ да обърнеш печалбата в някоя обиталище, скрито зад зеленина, защитено от ровове с и собственост. Този град не може да бъде опознат
нищожна награда (шоколадче, портокал или кутия вода, населявано от император, който никой никога не другояче, освен чрез един вид етнографска активност.
цигари). Залите за пачинко са многобройни и винаги пълни вижда, или казано понародному – „от не знам си кого“. Тук трябва да се ориентираш не по книга или адрес,
с най-различни хора: младежи, жени, студентки в черни Стрелкайки се енергично като куршуми, такситата ами докато ходиш, по собствените ти наблюдения
туники, мъже без определена възраст в чиновнически обикновено избягват тази окръжност, чийто нисък и опит от средата. Всичко, което се открива тук,
костюми. Говори се, че оборотът на залите за пачинко гребен – видимата форма на невидимото, скрива е едновременно интензивно и крехко. То не може да
е равен (или дори по-голям) от този на всички големи свещеното „нищо“. бъде възстановено по друг начин, освен чрез спомена
магазини в Япония (в което, разбира се, няма нищо лошо). И така, един от двата най-могъщи града на модерността за следата, която е оставило в нас. Да посетиш някое
Пачинко е колективна и заедно с това индивидуална е конструиран около странен пръстен от стени, вода, тукашно място за пръв път е като да започнеш да
игра. Машините са подредени в дълги редици. Всеки е покриви и дървета. Неговият център не е нищо друго пишеш. Тъй като адресът не е записан, той трябва да
застанал пред своя екран и играе за себе си, без да гледа освен една мъглява идея, поместена на това място не открие сам собствения си почерк.
към своя съсед, в когото въпреки това се търка. Чува за да излъчва някаква власт, а за да придаде на цялото
се единствено шумът от изтласкваните топчета градско движение един вид опора със своята празнота, Трите почерка
(ритъмът, с който машините се захранват, е доста задължавайки движещите се постоянно да завиват. По
бърз). Залата е кошер или цех; играчите напомнят за този начин ни се внушава, че въображаемото се разгръща Куклите в театъра Бунраку са на височина от един до
работници на поточна лента. Доминиращият смисъл кръгово, с постоянно обикаляне около един празен два метра. Те представляват малки мъжки или женски
на сцената е този на целенасочения труд, който те субект. фигури с подвижни крака, ръце и уста. Всяка кукла се
поглъща; липсва каквото и да е отношение на нехайство, управлява от трима мъже, видими на сцената, които я
невъвлеченост или кокетство, липсва театралната Без адрес насочват, поддържат и съпровождат. Водачът държи
незаинтересованост на нашите западни играчи, скупчени главата на куклата и дясната й ръка, лицето му е
на малки пасивни групички около електронния билярд Улиците на този град нямат имена. Адрес, разбира открито, гладко, блестящо, непроницаемо и студено
със съзнанието, че излъчват пред останалите клиенти се, има, но той има значение за пощата, тъй като се като „току-що измита глава лук“ (Башо). Двамата му
на заведението образа на някакво вечно скептично и отнася до някакъв кадастър (по квартали и блокове без помощници са в черно, лицата им са изцяло скрити под
всезнаещо божество. геометрична референция), познание за който е достъпно качулки. Единият от тях, с ръкавици с открити палци,
Що се отнася до изкуството на самата игра, то също се единствено за пощальона, но не и за посетителя. По държи голяма кръстачка с корди, благодарение на които
различава от това, което се изисква от нашите машини. този начин най-големият град в света е практически управлява лявата ръка и длан на куклата; другият пълзи
След като топчето бъде пуснато в игра, западният играч некласифициран, а съставляващите го пространства и поддържа тялото на куклата, от него зависи тя да
се занимава с това да коригира малко по малко, с удари са безименни. Това графично заличаване на жилищното ходи. Тези трима мъже се движат в плитък канал, който
по автомата, траекторията на неговото падане; за пространство изглежда неудобно за тези (като нас), оставя телата им видими. Декорът е зад тях като в
японския играч всичко се решава още с първото пускане, които смятат, че най-практичното е най-рационално нашите театри. Отстрани има естрада, върху която се
всичко зависи от силата, прилагана от палеца върху (един принцип, въз основа на който най-добрата градска намират музикантите и рецитаторите. Тяхната роля
клапата. Сръчността е непосредствено, дефинитивно топонимия ще бъде тази в САЩ или Киото, който е е да изнасят текста (малко като изстискване на плод).
проявена; тя е единственото поле за таланта на играча, създаден от китайци). Токио впрочем ни напомня, че Самият текст е наполовина изговарян и наполовина
който може да коригира късмета само предварително рационалното е просто една система редом с други. припяван; акцентуван с отчетливи удари на перцето от
и един-единствен път. Или още по-точно: пускането За да можем да управляваме реалността (в случая свирачите на шамизен, той е едновременно тактуван и
на топчето в игра може в най-добрия случай да бъде тази на адресите), е достатъчна всъщност и една удрян, плод на насилие и на изкуство.
деликатно задържано или забавено, но в никакъв случай система, пък дори и нелогична, непрактично усложнена
7
управлявано от ръката на играча, който с едно и и изключително непоследователна. Известно е, че
също движение на ръката задвижва играта и става един добър бриколаж може да издържи не само много
3
Зеами Мотокио (1363-1443 г.) е прочут японски
неин наблюдател. Затова и неговата ръка е ръката на дълго време, но както изглежда – и да е напълно драматург, актьор и автор на текстове,
посветени на японския театър Но. – Б. пр.
художник (в японски стил), за когото графичната следа достатъчен за милиони обитатели, които, от друга
не е нищо друго, освен един „контролиран инцидент“. страна, са въоръжени с най-развитите технологии на
В крайна сметка, играенето на пачинко наподобява цивилизацията. на стр. 13
в своята механика основния принцип на рисуването Анонимността се компенсира от известен брой
alla prima, в което се изисква линията да се очертае практични средства (или поне ни изглеждат такива), Литературен вестник 3-9.07.2019
Картината на съвременния театър:
Редактор на страницата
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
С
затворени общности. Искам само да припомня, че през икономиката на свободния пазар, противопоставяйки
90-те години на миналия век след обществените промени му „политиката на съдържанието”, вече изглеждат
в Източна Европа опозицията „отворено – затворено доста старомодни. Гръцките модерни политици не бяха
общество“ често се използваше в публичния дебат най- в състояние да отговорят на сложни жизненоважни
често в духа на книгата на Карл Попър „Отвореното въпроси, свързани с политиката на идентичността във
общество и неговите врагове“. Днес е много по-голямо време, дефинирано от кризата на идентичността –
предизвикателство ориентацията в една все по- кой съм аз, кои са те, защо аз, какво е действително и
сложна картина, в която виждаме хибридни нагласи и т.н. Това силно рефлектира в театъра и днес виждаме
„Picturing contemporary theatre: between open and closed разбягващи се мнения по основните въпроси на нашето неговите ефекти. Ще представя ситуацията с
communities / Картината на съвременния театър: между живеене. Ставаме свидетели на все по-нарастваща факти: силно нарастване на театралната активност,
отворени и затворени общности” – това беше темата нетолерантност към различните гледни точки и това театралните представления в Атина нараснаха от
на голямата международна конференция по най-горещите може да бъде доказано с примери от цял свят. Към 400 за една година през 2010, т.е. преди кризата, до
въпроси на театъра днес, която се състоя на 8 юни 2019 познатите стереотипи на затвореното общество, 1400 през 2018 г. – т.е. днес те са огромен брой спрямо
г. в рамките на 27-мото издание на Международния продуциращи расизъм, национализъм, патернализъм, сега големината и броя жители на града, както и спрямо
театрален фестивал „Варненско лято”. Основният се прибави и догматичността на т.нар. „политическа икономическата ситуация. Има 5000 регистрирани
доклад изнесе световноизвестният театрален учен коректност”, която възникна като тяхна опозиция. актьори плюс стотици нерегистрирани по едни или други
и изследовател проф. Патрис Павис, въвеждащите Оттук, струва ми се, произлизат два основни въпроса: причини, също прекалено голям брой училища за театър
изказвания направиха проф. Камелия Николова и как съвременният театър съществува в тази и т.н.; към днешна дата около 90% от актьорите нямат
проф. Николай Йорданов, а панелисти бяха водещи противоречива ситуация, но и също така как я улавя и постоянна работа. За да оцеляват, те са принудени да
имена в театралната теория и критика днес – проф. интерпретира. работят в много и различни продукции, като обикновено
Савас Пацалидис (Гърция), проф. Юн-Чеул Ким (Южна Патрис Павис: Преди всичко става въпрос за това как са и сервитьори на половин работен ден. Така че
Корея) и известният театрален критик Ян Хърбърт да се свържат, как да комуникират по-добре помежду си тяхната естетическа идентичност е, да го наречем,
(Обединеното кралство). публиката и представлението, тъй като в съвременния доста пропусклива и неустановена. Младите актьори
Предлагаме ви резюмирани откъси от техните свят, както вече се каза, те все по-често принадлежат се справят по-добре със ситуацията, с отхвърлянето
изказвания. на различни светове. Най-общо „отворен театър” на старите неработещи стандарти на виртуозността
означава, че неговите създатели са широко открити и метода на възпроизвеждането на драматичен текст.
Камелия Николова: Избрахме тази тема, тъй като за нови неща, че използват нови техники, нови идеи, но Те по-спокойно стоят на ръба на онова, което знаят и
огромното количество изследвания и дебати, поставящи те могат да се срещнат с публика, която е повече или онова, което не знаят, по-уверено опитват. На преден
си за цел да очертаят картината на съвременния театър по-малко затворена, която не разбира онова, с което се план отново излиза тялото, реалното човешко тяло на
обикновено са насочени към констатирането и анализа среща. В този смисъл тук трябва да разгледаме въпроса актьора в представелинето. Така че мога да заключа,
на разнообразието от театрални естетики, подходи за идентичността, за различните видове идентичност, че депресията в Гърция, с всичките страшилища
и форми, присъстващи на днешната световна сцена, които се срещат по време на представлението. При и проблеми, които донесе, е богато поле, богата
докато въпросът за общностите, които гледат тези гледането на театрален спектакъл от едната страна е територия за саморефлексия, за самоопознаване. Онова,
форми, за взаимоотношението между разнообразните представлението, което зрителят трябва да декодира, което трябва да се направи днес, е да се гледа енергично
прояви на съвременния театър и неговите публики почти да схване, т.е. да разбере една естетическа материя, напред, да се скочи смело в новата постмодерна епоха.
не се коментира. А днес той става все по-важен и по- която понякога за него е непонятна, трудна за разбиране. Юн-Чеул Ким: Какви нови подходи към въпроса за
важен. В света, в който живеем, театърът е изправен Това обаче е и въпрос на известно постоянство, на националната идентичност биха могли да се прилагат
пред съществуването на различни публики, понякога с практика, т.е. би могло да се преодолее с гледането на в идеологически разделена Корея? Ще споделя един
диаметрално противоположни нагласи и ценности. Ето по-сложни, неконвенционални представления. От другата свой опит в тази посока докато бях директор на
защо, за да осмислим пълноценно тази сложна картина страна е въпросът за публиката – какво очаква тя от Националния театър (2014-2018) в Южна Корея когато
на съвременната сцена, както и да изградим наша спектакъла, на който е отишла, какво взима, с какво стартирах проекта „Корейска диаспора”. Той се
адекватна оценка за нея е необходимо да си зададем си тръгва от него. Така че е необходимо да се опитаме състоеше в поканата ми към млади корейци второ
въпроса „Какво се случва при срещата на отворени, да проникнем в спецификите на представлението и поколение, които живеят извън Корея и пишат пиеси,
т.е. креативни и толерантни театрални естетики, зрителската аудитория, да се опитаме наистина да ги да представим техните текстове в Националния
със затворени, т.е ригидни и нетолерантни зрителски разбираме. Бих обобщил, че най-същественото тук е да театър в Сеул. В процеса на подготовка и реализация
очаквания, и обратното?”. Днес става все по-важно да търсим начини как отново да свържем естетическото на този проект поканих няколко млади автори,
търсим възможните отговори на този въпрос в неговите познание (анализа на представлението) с мениджърските живеещи в Обединеното кралство и в САЩ и пишещи
различни перспективи. и социологическите проучвания, за да се опитаме да на английски, да покажем пиесите им. Създадохме серия
В периода 2016-2017 г. едно от големите събития на изградим по-добри мостове между театъра и неговите от пет представления, която беше много интересна
театралната сцена в Европа стана „Илиада” по Омир разнородни аудитории. и хвърли нова светлина върху въпроса за затворената
на словенския режисьор Йерней Лоренци, копродукция на Без съмнение един от най-значимите дебати в идентичност на хората вътре в страната и широката
Словенския национален театър с още две компании от социологията напоследък е дебатът за идентичността отвореност към другите култури на личности с
Любляна. Гледах спектакъла четири пъти на различни и за това какво тя е. Идентичността не е само в корейски корени, които имат същото минало, религия,
фестивали, пред различни публики и в различен културен местните специфики или в религиозните вярвания, а в вярвания и етически норми, кухня, ако щете, но са
и театрален контекст. Приемът му обаче навсякъде това каква роля играят те в нашия живот, в нашето израснали и работят в друга среда.
беше един и същ. Той започваше с известна дистанция ежедневие. Винаги съм бил много критичен към простото Ян Хърбърт: Театърът е като църква, беше казал
на зрителите, породена от нагласата, че им предстои експроприиране на друга култура, което е както Ленин. Това е интересна мисъл, защото църквата
среща с христоматийното първо произведение на естетически, така и политически и етичен проблем. има различни лица. Тя може да бъде пример за
художествената проза в европейската култура, Категорично не приемам подобно експроприиране нетолерантност към хората, които не споделят
което всеки от тях е изучавал или му предстои да (например на произведение от индийския епос от някой нейните възгледи. Виждаме днес как църквата
изучава в училище, която бързо се заменяше с бурно френски режисьор) само с комерсиална или друга цел. на Владимир Путин поставя под домашен арест
въодушевление. Ето чудесен пример за това, че едно От известно време обаче в театъра, както и въобще Кирил Серебренников, защото той е по-различен от
наистина креативно и майсторско, т.е. отворено, в живота днес, се отиде в другата крайност. Все по- останалите. Тимофей Кулябин, когото виждаме на
добре направено представление, спонтанно въздейства често сме свидетели как различни групи активисти и фестивала с постановката „Онегин“ бе изправен на
на разнородните зрителски аудитории – както с протестъри, които претендират че представляват съд, защото Руската църква бе решила, че неговата
безспорното си художествено качество, така и, в случая, едни или други общности, отправят възражения към оперна постановка на „Танхойзер“ оскърбява чувствата
с изобретателното актуализиране на архетипни човешки едно ли друго представление, че нарушава правата на на вярващите. В Полша Ян Клата, който бе един
нагласи и страхове. тези общности. Наскоро такъв беше случаят в Париж с от получилите Европейската награда в Санкт
Много и разнообразни са обаче и примерите за обратния черни активисти, които искаха да се забранят черните Петербург миналата година, бе уволнен от „Стари
случай. Когато едно не особено добро или направо лошо маски при постановките на древногръцки трагедии, тъй театър“ в Краков. Там където навремето Вайда се
представление, но с много категорично и отхвърлящо като това е практиката на използване на „черни лица” съпротивляваше срещу комунизма, днес управлява
всякакви други гледни точки ценностно, политическо, от „бели” актьори, а те настояват ролите на „черните” католическата църква и тя не иска Ян Клата. В Унгария
етническо или друго послание, иначе казано – слабо, персонажи да се играят от „черни” изпълнители. Така също виждаме една нарастваща нетолерантност. Един
затворено представление, се срещне с различни публики. че дебатът, който провеждаме е много важен, защото чудесен режисьор като Робърт Алфолди бе уволнен
За мен особено интересно от тази гледна точка беше колкото повече се отива до идеята за различието на база от директорския пост на Националния театър –
възприемането на също добилия широка известност религия, вярвания и т.н., толкова по-бързо попадаме в може би защото е гей, може би защото е евреин…
спектакъл на хърватския режисьор Оливър Фрлич клопката на затворената общност, което е много опасно от „църквата” на Виктор Орбан. В моята страна
„25.671”, представящ само гледната точка на около за обществото, то го разрушава, тъй като го разделя на – Обединеното кралство, виждаме „новата църква”
25 000 етнически сърби, които след разпадането на малки групи, враждуващи помежду си. Смятам, че днес на „Me Too”, която вече налага своите правила. Макс
бивша Югославия остават в Словения, но живеят без именно театърът е лабораторията, мястото, където Стафърд Кларк – един режисьор с огромен принос
лични карти, тъй като отказват да приемат словенско можем да опитваме и да се учим как да живеем заедно. към британския театър, който откри много млади
гражданство. Спектакълът се възприемаше диаметрално Савас Пацалидис: Аз ще се включа в дебата преди драматурзи, между които и Керил Чърчил, бе уволнен
противоположно от различните публики и политически всичко през темата за кризата и депресията в Гърция заради „неподходящо поведение“ и сега той е в пълна
и етнически общности, почти винаги без да се гледат днес. Когато говорим за кризата като политически, изолация. Същото обвинение бе отправено и към Кевин
неговите естетически качества. финансов, екологичен и художествен проблем, ние Спейси. Той дойде в Лондон, за да ръководи театър „Олд
Николай Йорданов: Причината да изберем подобна тема имаме предвид събитие, което води до нестабилност и Вик“. Когато Спейси дойде, театърът се раздираше
за нашата панелна дискусия е дълбокото ни усещане, че опасна ситуация, която рефлектира върху начините, по от скандали, имаше финансов дефицит и нарастваща
развитието на изкуството като цяло, а и на театъра в които нацията и отделните й представители гледат лоша артистична репутация. Той също бе отстранен за
частност, се сблъсква с въпроса за неговото възприемане на себе си и проектират себе си пред другите. Кризата „неприемливо поведение“ и отстранен от снимането на
от множество публики, понякога с коренно различни създава пробив между индивида и колективния възглед редица филми. И ние забравихме добрите неща, които
нагласи. И те съществуват заедно в общественото за нацията, създава една специфична зона, в която Спейси стори за театър „Олд Вик“. Затова казвам, че
тази „нова църква“ е толкова потисническа.
8
пространство – в един и същ град, в един и същ хората са притиснати между провалилото се минало и
квартал… Този феномен, отдавна познат плашещото настояще. В тази зона ние сме принудени да
като фрагментация на социалния живот, преминем от комфортната сигурност на модернизма Изключително интересната и актуална първа част на
днес се подхранва и от бурното развитие на към дискомфортната отвореност на постмодернизма, конференцията продължи с широка дискусия, в която
новите социални медии. призоваваща към болезнени предефинирания – на взеха участие много от българските и чуждите гости на
Предлагам да не дебатираме толкова върху театралната репрезентация и за нов вид театър, фестивала, театроведи, журналисти и студенти.
който би могъл да представи социалната драма като
сценична драма. Дните, когато гръцките театрали и Материала подготви ПАУЛИНА ХРИСТОВА
Литературен вестник 3-9.07.2019
D E P R O F U N D I S
9
го няма. Неговата смърт нищо не променя. Слънцето
Наскоро, спомни си Милета Мицич, бе прочел един къс след малко, още малко, ето сега!
се ражда на изток, залязва на запад, през нощта се крие
разказ на някакъв наш писател, в който пишеше, че някъде от луната и звездите, а румените облаци при
смисълът на живота се състои в любовта. Каква глупост, залеза предвещават, ако си спомняше точно, ветровито
каква голяма доза лековерие! Защото ако нещо не може време с краткотрайни или дълготрайни валежи, които Превод от сръбски: СОНЯ АНДОНОВА
да бъде смисъл на живота, това е тъкмо любовта. Как няма да бъдат обилни, два милиметра най-много, но
едно такова несериозно чувство, така непостоянно и понякога е достатъчен и само един милиметър, за да се
изложено на най-различни влияния, може да бъде начело на удави човек. Трябва да се вземе предвид, че когато вече е Литературен вестник 3-9.07.2019
Г Е О П О Е З И Я
10
*** още хиляда. Цяла войска. гордей се: знамето нося,
Настава време за раздяла. недей се тревожи. Знамето нося,
Онзи от Лангенау се намества „Щастлив ви път към дома, господин маркиз.“ обичай ме: знамето нося –“
на седлото и казва: „Господин „Божията майка Мария да ви закриля, господин юнкер.“
маркиз…“ И не могат да се разделят. Станали са ненадейно И пъха писмото във вътрешния джоб на униформата
приятели, братя. Имат още да споделят, нали вече знаят си, на най-скришното място, до листото от роза. И си
толкова много един за друг. Помайват се, не бързат. А мисли: скоро ще се умирише то на роза. И си мисли: Може
Литературен вестник 3-9.07.2019
Г Е О П О Е З И Я
***
***
*** (1899)
„Забрави ли, че си мой паж за този ден? Нима ще ме
напуснеш? Къде отиваш? Бялата ти дреха ми дава
Утрото ли дойде? Какво е това слънце? Колко голямо е Превод от немски: ПЕТЯ ХАЙНРИХ
правото да те командвам.“
слънцето. Това птици ли са? Гласовете им са навред.
Светло е, но не е ден.
*** Шумно е, но не са птичи гласове.
Гредите са, те светят. Прозорците, крещят. Крещят,
„Влече те грубата ти униформа ли?“ червено, към враговете, вън, насред трепкащите в
пламъци поля, крещят: пожар.
И с разкъсан сън по лицата всички започват да се
блъскат, полуоблечени в доспехи, полуголи, от стая в Корнет (фр. cornette) – младши офицерски чин, съществувал
*** в кавалериите на някои страни от XV в. до началото XX в.;
стая, от коридор в коридор, и търсят стълбището.
също и знаменосец.
„Студено ли ти е? – Мъчно ти е за дома ли?“ Задъхани пресипват рогове в двора: на бой, на бой!
Графинята се усмихва. И барабаните се тресат. Юнкер – аристократ земевладелец в земите източно от р.
11
Не. То е само защото детинството е паднало от Елба, най-често в Прусия.
раменете му, тази нежна тъмна дреха. Кой ли я е взел? ***
„Ти ли?“, пита той с глас, който никога досега не е чувал.
„Ти!“
И ето че нищичко по него няма. Гол е като светец. Само знамето тука не е.
Светъл и строен. Викат: корнет!
Крясък, молитви, бесни коне.
Литературен вестник 3-9.07.2019
Н О В А Б Ъ Л ГА Р С К А
12
Лил преваля шейсетте в малка синя къща край фиорда.
Горда е, че е родом от островите Луфутен и псува
като истинска севернячка. Преди се е занимавала
с писане, знаела е испански и френски. Но след като
синът й развива умствено заболяване като малък, тя
почти престава да спи нощем. Това й докарва нервен
срив, вследствие на който Лил забравя много неща –
Литературен вестник 3-9.07.2019
Н О В А Б Ъ Л ГА Р С К А А Р Х И В Н А М О Д Е Р Н О С Т Т А
13
Досега никога не ми беше хрумвало, че аз мога да се от някое писане къс, фрагментът от кода, доколкото се нарича чисто и просто „душа“.
погрижа за Бог, вместо той за мен. Ще се науча да плета! никой от двигателите на играта не би могъл да
впише в сметката на собствената си личност Подбра и преведе от френски:
това, което не би могъл да напише сам. Като в ИВАЙЛО РАДОСЛАВОВ
текстовете на модерността и тук преплитането на
кодове, референции, на отделни факти и антологични
жестове удължава линията на писане – не по силата
на някакъв метафизичен повик, ами чрез играта на Литературен вестник 3-9.07.2019
Г Е О П О Е З И Я Н О В А Б Ъ Л ГА Р С К А
14
чертица, петънце или драскотинка, която прави нищото ди, пе-пе-ру-ди, тън-ки сре-бър-ни кри-ла…” А поетът
нещо. Николай Лилиев искал да му отвърне: „А бе я си глей
– Бездарник! – крещи Майстор Verrocchio. – Как ще ра’отата! Септември ще бъде май!”, но само си мълчал и
нарисуваш „Тайната вечеря”, ако оставиш следи в се червял като момиче.
отсъствието на Исус и светите апостоли? Та нали
тогава вечерята няма да е тайна, а явна? Колко пъти
Литературен вестник 3-9.07.2019 да повтарям, че всяко фалшиво копие на празнотата 2 август 2010 – 10 януари 2014 г.
И С Т Е Р И Я В К А Р Т И Н К И
Античният театър, Пловдив, 5 минути преди началото на „Медея”, снимка: Георги Гочев
Райнер Мария Рилке
Из „Сонети към Орфей“
Втора книга Сонет 28 б
Първа книга
Ела и си иди. Почти дете. И нека
Сонет 1 Сонет 26 б допълни сетният ти пирует
съзвездието от първичен танц навеки,
Дърво се извиси. И всенадмогна! Как ни вълнува птичият вик… надмогващ глухия природен ред,
Орфей запя. В ухото вдигна се дърво. Някой внезапен крясък в небето.
Мълчим, но премълчаното спомогна Даже децата в игри сред полето макар и мимолетно. Слуша жадно
промяна, мах и ново естество. нямат за истински крясък език. природата единствено Орфей.
Ти беше трогната, смутена чудно,
Изскочиха от тишината твари, Те викат безцелно. В междинни пространства когато наруши покоя свой
от светнали шубраци и гнезда; всемирни (където прониква свещен
и стана ясно – не от хитрина само птичият вик, както сънища странстват) едно дърво и с теб ухо нададе.
и не от страх стаени са мълчали, безразсъдно забиват крещящия клин. Познаваше как лирата извежда
звук извисен – сърцевина нечута.
а слушали, без вой и вик дори А ние къде сме? Все по-свободни –
в сърцето. Там, където ни простори, скъсало свойте въжета хвърчило За нея превъзходен танц поведе
и ни колиба имат да посрещат, нагоре забързано, устни извило веднъж в живителния пир с надежда
да свърне ближния в посока друга.
един заслон от тъмна страст насреща, в усмивка разръфана. Пеещи Боже,
на входа му – разклатени подпори, подреди тези викащи! Че да рукнат те диво
там храм в слуха за тях ти сътвори. чело вдигнали, лири в дланите сложили.
Сонет 29 б
Сонет 27 б
Сонет 13 Тихи друже на предели ширни,
Съществува ли времето, паст всепоглъщаща? виж дъхът ти как простор твори.
Зрели круши, ябълки, банани Кога крепостта върху тихия хълм то руши? Бий, звънти с камбаните си бурни!
грозд… на вкус напомнят всички те С вяра към боговете сърцето отвръщащо, Онова, което те мори,
за живот и смърт… А очертани кога демиургът ще удуши?
се четат в лицето на дете, черпи от плътта ти нова сила.
И нима сме наистина крехки нетрайности, През метаморфози премини.
щом ги вкуси. Израз – блед, дълбок. както съдбата твърди? Що за тежка болка те е свила?
Плъзна ли безименност в устите ви? Бъдността на детето, невръстните тайности Загорчи ли, вино ти стани.
Вместо думи, руква там откритие – после – до корен – уби.
от плътта на плод отдаден сок. В тази изобилна нощ създай
Призрак димен, преходно видение, чародейство в кръст на сетивата,
Смело ябълка я наречи. тъй наивно приет, без съмнение – смисъла в пресечния им звън.
тази сладост, дето се сгъстява, преминаваш и край, повей вял.
и вкусът й неусетно става Паметта за теб изчезне ли докрай,
А в очите на трайното сме само салове „аз тека“, извикай към земята.
бистър, буден, слънчеви лъчи, по реката без воля заплавали, А на извора припрян кажи: „аз съм“.
многозначен, земен и приятен – просто стъпка от свят ритуал.
смях, сетивност, вкус – о, благодатен! Превод от немски: ПЕТЯ ХАЙНРИХ
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: Амелия Личева (гл. ред.) Адрес: СОФИЯ 1000 ул. „Георги С. Раковски“ 108
Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Банкова сметка: BG56BPBI79401049389602, BIC – BPBIBGSF
Ани Бурова, Бойко Пенчев, Камелия Спасова, Мария Калинова, Георги Гочев „Юробанк България“ АД
Малина Томова Издава Фондация „Литературен вестник“
Печат: „Нюзпринт“ http://litvestnik.wordpress.com;
Художник на броя: Дамян Дамянов www.bsph.org/litvestnik
ISSN 1310 – 9561 ВОДЕЩ БРОЯ Георги Гочев